Изкуство Изобразително изкуство Самоукият магьосник на багрите

balgari.bg

Самоукият магьосник на багрите

altЦанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Завършва Френски колеж в родния си град, учи в частно художествено училище във Виена (1921-1922). През 1925 г. пътува до Италия, води го интересът му към изкуството на южната страна.
Лавренов е самоук художник и утвърждаването му сред възпитаниците на Художествената академия не е лесно. За картини от една негова изложба в печата се появяват и възторжени, и отрицателни отзиви.
Заедно с художниците Данаил Дечев и Витко Бабаков Лавренов подрежда шест изложби за три години - от 1926-а до 1929-а, и още по време на първата неговата творба "Иконописецът" е откупена за градската художествена галерия в родния му Пловдив.
Акварелната рисунка е изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Откупката е своеобразно официално признаване на художника. Скоро след "Иконописецът" се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в същия стил.
Основна тема на Лавренов са старите градове и манастири, изключително място в творчеството му заемат пейзажите и композициите от Пловдив. Лавренов е инициатор на битката за спасяването на старинната част на града. Печели конкурси за емблема на Пловдивския панаир и за оформление на българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година.
Света гора, където художникът пребивава през 1935-1936 г., оказва силно влияние върху него. Лавренов прекарва дълго време в манастирските библиотеки, наблюдава иконите и стенописите. Зографският манастир, Хилендар, Ватопед, Ставроникита и Дионисиат са само част от манастирите, които живописецът пресъздава върху платното.
Лавренов твори и в областта на графиката - известни са неговите 12 "пловдивски пощенски карти гравюри", на които са изобразени Хисаркапия, Ламартиновата къща, кулата на Сахаттепе, Джамбазтепе, Имарет джамия, новият мост на Марица и др.
Освен старите градове, в платната на Лавренов се запечатват и новите, утвърждаващи се центрове на българската духовност - художникът рисува храм-паметника "Свети Александър Невски", както и трагични събития от най-новата ни история, като бомбардираната през 1944 г. София.
Цанко Лавренов сътрудничи на информационния вестник "Победа" (1930-1936) и публикува илюстрации в списание "Детски живот" (1930-1947). Освен като художник, творецът работи и като критик. Част от критическата му дейност е свързана с православното църковно изкуство - сътрудничи на сп. "Братско слово", орган на Епархийския братствен съюз в Пловдивска епархия. Като художник той оформя отделни броеве, негови илюстрации са отпечатани на страниците на списанието, а като критик публикува статиите "Скърбящата Божия майка", "Източната икона" и "Хилендар".
Лавренов живее в Пловдив до 1940 година, след това се установява в София. През 1963 г. е удостоен със званието "Народен художник".
Автор е на монография за Златьо Бояджиев, с когото го свързва близко приятелство, и на мемоарната книга "По стръмната пътека".
Цанко Лавренов умира на 16 декември 1978 г. в столицата.

На снимката: Цанко Лавренов в Бачковския манастир през 1932-ра

Източник: www.pravoslavieto.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google