balgari.bg

Първият дизайнер

Стефан Баджов - пионер в различни клонове на приложните изкуства и графика, е роден на 31 май 1883 г. в Крушово, Македония. Завършва декоративно изкуство в Прага при проф. К. Машек. След дипломирането си се се установява в София.
Стефан Баджов проектира дизайна на ордени, униформи, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми (на пощите, телеграфите и телефоните, на БДЖ), пощенски марки и др. Илюстрира списания, книги, детски издания. Проектира образци на пиротски, котленски и чипровски килими. Събира и систематизира шевици и заедно със Ст. Л. Костов през 1913 г. издава първия албум "Български народни шевици".
Негово дело е проектът и изпълнението на художествено оформление на параклиса в двореца, куполът на църквата "Свети Николай Софийски", стенописите в "Свети Седмочисленици". Работи по разкриването и реставрацията на Боянската църква, на някои фрески в старинни храмове в Несебър, Велико Търново и др. Привлечен е за вътрешното оформление на двореца в София, както и на дворците "Врана", "Царска Бистрица" и "Ситняково".
През 1908 т. Стефан Баджов поема ръководството на ателие "Декоративни изкуства" в Художественото индустриално училище в София, където продължава преподавателската си дейност след прерастването на това училище в Художествена академия през 1921 г.
Една от областите, в които постига големи успехи, е пощенската марка. Първите си проекти на пощенски марки Баджов прави съвсем млад – още през 1901 г. Той създава серията марки, известни като "Редовни", с образа на княз Фердинанд. Шест години по-късно създава поредицата "Юбилейни", пак с образа на Фердинанд. В серията "Възпоменателни" (1917) пък изображенията разкриват силата на българската национална идея. На тези марки "оживяват" изправеният лъв, атаката на български войник, манастирът "Св. Наум" край Охрид. Историята на българската пощенска марка е белязана от яркото присъствие на Стефан Баджов.
Художникът е сред творците, положили професионалните устои на пространственото оформление. Той е един от оформителите на Пловдивския панаир, главен оформител е на Варненския панаир, работи на Горнооряховския панаир. Негово дело е дизайнът на българските павилиони в Кайро, Лондон, Солун, Белград, Будапеща, Виена.
След 9 септември 1944 година Стефан Баджов дълго е третиран като народен враг заради съпричастието му с каузата "Македония".
Умира в София на 25 юни 1953 г.

На снимката: Детайл от картината на Стефан Баджов "Голо тяло"

Източник: www.promacedonia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google