Изкуство Изобразително изкуство "През земята ни мина болярин..."

balgari.bg

"През земята ни мина болярин..."

Иван Милев е роден на 19 февруари 1897 г. в семейството на Милю Лалев от с. Шипка. Майка му - необразована, но със силен български дух жена, вдъхновява бъдещия художник с тъканите си черги, везаните си покривки и пъстрите си великденски яйца.
Още като ученик в началното училище Иван поразява учителите си със свежите си и самобитни рисунки. Завършва Педагогическото училище в Казанлък, но не се дипломира. През есента на 1916 г. е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През следващата година е изпратен на Северния фронт да търси сюжети за изложба. Паднала наблизо граната му причинява нервно сътресение, което оставя леко заекване в говора му. През 1919 г. получава свидетелство за зрелост от Казанлъшкото педагогическо училище и решава да учителства, за да учи в Художествената академия.
Трите години, прекарани в първоначалното училище в с. Горски извор, Хасковско, са важни за творчеството му, защото го срещат с предания, приказки и поверията, от коиточерпи образи и сюжети.
През 1920 г. Иван Милев се записва за редовен ученик в Държавното училище по художествени изкуства – София, през 1925 г. завършва специалния курс в декоративния отдел при проф. Стефан Баджов.
През лятото на 1923 г. пътува през Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция, където разглежда паметниците на архитектурата и живописта.
Завършва Държавната художествена академия с отличен за дипломната си композиция "Париж". Същата година (1925) за творбата си "Крали Марко" получава Държавна награда за изкуство. Заминава да се лекува във Виена. След завръщането си се жени за младата и даровита оперна певица Катя Наумова и през следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария.
В най-ранните творби на Милев сюжетите, багрите, настроенията почиват на опита на българския фолклорен дух, на образите от народните приказки, песни и легенди, на красотата на българската природа. Оран, жътва, оранта, обреди и вяра оживяват в платната му. Неговите основни герои са овчари, гъдулари, гайдари, кавалджии, приказни персонажи.
Но постепенно неговото изкуство еволюира към социални сюжети. През второто и третото десетилетие на ХХ в. чувствителната душа на художника не може да не откликне на драматичните социални трусове. От този перод са картините "Нашите майки все в черно ходят", "Разпятие", "Септември 23", "Пиета", "Шуми Марица окървавена".
Милев рисува и кориците на няколко книги, декорира със стенописи частни къщи, заедно с други творци участва в конкурс за паметник на Шипка. Проектът им е класиран на второ място и по-късно Милев реализира идеите си в стенописи. След като през 1925 г. завършва декоративния отдел на Художествената академия, започва работа като сценограф в Народния театър.
Две години по-късно, на 25 януари 1927 г., Милев умира внезапно три седмици преди да навърши 30.
За рано отишлия си талант Сирак Скитник пише: "През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце".

Източник: www.pravoslavieto.com
 
На снимката: "Христос" на Иван Милев

 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google