Изкуство Кино Митко Бомбата

balgari.bg

Митко Бомбата

altГригор Вачков се ражда на 26 май 1932 година в село Трънчовица, община Левски. Семейството му изповядва католицизма, както повечето хора в селото.
Бъдещият актьор заминава за Плевен, за да учи в лозаро-винарския техникум в Плевен. Любовта към театъра го заразява още тук, докато участва в публичните изяви и рецитали. През 1951 г., след като една година е работил в местния "Винпром", пълни дървеното си куфарче с хляб и отпътува за София. Да кандидатства в Театралната академия, го насочва негов преподавател от техникума, прозрял големия му талант.
Във ВИТИЗ Вачков се явява на изпит пред корифеи като Масалитинов, Даковски и Митов, като представя грижливо подготвения си рецитал по Чудомир. Дават му шанс, но му поставят условие за една година да се отърве от провинциалния диалект, на който говори.
Като млад актьор Григор Вачков шлифова дарбата си с упоритост и желание. Завършва ВИТИЗ през 1955 г., играе две години на врачанска сцена и от 1957 г. до смъртта си е част от трупата на Сатиричния театър. Тук пресъздава остросатирични характерни роли във "Вражалец" и "Юнаци с умни калпаци", публиката го запомня и като най-добрия интерпретатор на образния свят на Йордан Радичков в "Суматоха" и "Лазарица" - пиеса, писана специално за него...
Две години след стъпването на професионална сцена Вачков дебютира и в киното. Ролята е малка, Гришата се появява едва на финала, но го запомнят. Лентата е "Хитър Петър" на Стефан Сърчаджиев.
През 60-те години на двайсети век Вачков се снима в епизодични роли в "Дом на две улици", "Веригата", "Тютюн", "Смърт няма", "Привързаният балон", "Кит", "Бялата стая".
За първи път се превъплъщава в селски образ по Радичков в екранизацията на "Горещо пладне" на Зако Хеския. В "Невероятна история" и "Старинната монета" го виждаме вече като комик.
В театъра неговия талант доразвива режисьорът Методи Андонов, открил го в "Суматоха", а в киното Гришата работи с Владимир Янчев ("Невероятна история", "Топло"), Любомир Шарланджиев ("Веригата", "На всеки километър", "Най-добрият човек, когото познавам", "Спомен за близначката"), Едуард Захариев ("Мъжки времена"), Христо Христов ("Последно лято", "Срещу вятъра", "Камионът")
Огромната си популярност Григор Вачков дължи най-вече на образа на Митко Бомбата от сериала "На всеки километър".
С "Последно лято" по Радичков Вачков получава Златен медал от фестивала на авторското кино в Сан Ремо през 1974 г., а с "Мъжки времена" - наградата за най-добра главна мъжка роля на фестивала на българския филм "Златната роза" във Варна през 1978 година.
Гришата почина на 18 март 1980 година.

Източник: www.litclub.com

Още за актьора през погледа на най-близките му - във вестник "Стандарт"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.