Изкуство Кино С ентусиазма на първите

balgari.bg

С ентусиазма на първите

Дако Даковски се ражда на 7 август 1919 година във врачанското село Търнак.
Съдбата му отпуска кратък житейски път, но талантът му го нарежда сред емблематичните фигури на българското кино.
Даковски завършва право в Софийския университет, но вместо в адвокатската кантора още през 1939 г. постъпва в "Опитния театър" на Стефан Сърчаджиев. Две години по-късно от неговата сцена той се прехвърля в новооснования театър в Скопие, където развива своя талант.
Дако Даковски става част от партизанското движение по време на Втората световна война, участва и във финалната фаза на войната като организатор и артист във фронтовия театър, за което е удостоен с "Орден за храброст" I степен. Учи в Московския киноинститут. Даковски е първият възпитаник на киноинститута сред чужденците, който защитава дипломна работа с пълнометражен игрален филм, а не с документална късометражна лента или киноновела. Това е неговият дебют през 1952 г. с "Под игото".
Творбата се снима в тютюнев склад, с остаряла техника, с дебютанти или слабо обучени кадри и скромен бюджет. "Под игото" е едва петият игрален филм на държавната ни кинематография, предшестващите го "Калин Орелът", "Тревога", "Утро над родината" и "Данка" са камерни творби. Даковски разчита само на своята студентска подготовка, на опита си като актьор и съветите на своя учител Михаил Ром, на оператора Бончо Карастоянов, също млад кинотворец, и на помощта при някои масовки на Сергей Василев, знаменития съавтор на "Чапаев".
Изпитната комисия оценява "Под игото" с отличен. Филмът е гледан от три милиона и половина зрители - от всеки втори българин, показвна е и в чужбина.
Даковски снима и първия игрален филм за съвременното българско село - "Неспокоен път" (екранизация на романа на Стоян Ц. Даскалов "Своя земя"). Следват "Тайната вечеря на седмаците" и "Стубленските липи", мтора и трета част от трилогията.
Дако Даковски умира на 28 януари 1962 г., като не успява да довърши работата си по историческата лента "Калоян".
Оставя едва пет филма, но открива за киното професионализма на Апостол Карамитев, Иван Братанов, Георги Георгиев - Гец, и много други.

Източник: http://kino.dir.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google