Изкуство Литература Щастливеца

balgari.bg

Щастливеца

Алеко Константинов

Алеко Константинов е роден на 13 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.
Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877).
По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор. Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881), и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885-1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886-1888) и съдия (1890-1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. Юрисконсулт е на Софийското градско управление през 1896 година.
До края на живота си работи като адвокат на свободна практика в столицата.
Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема "Правото за помилване по повод на новия наказателен закон" (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов е деен общественик като училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България. Изкачването на Черни връх на 27 август 1895 г., огранизирано от Дружеството, се счита за начало на организирания туризъм у нас.
Сътрудничи на основаното от Петко Кравелов него сп. "Библиотека "Свети Климент". Членува в Демократическата партия, оглавявана от Каравелов, участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи на нейния вестник "Знаме".
Това, с което Алеко Константинов побеждава времето обаче, е литературното му творчество.
Автор е на фейлетони, пътеписи, роман от анекдоти, единствен внашата художествена словесност.
Острата социална сатира в смешни "одежди" "Бай Ганьо" и пътеписът "Чо Чикаго и назад" остават в съкровищницата на българската литература завинаги.
Човек с ведър характер и бликащо чувство за хумор, Алеко не спестява на съвременниците си ни един обществен недъг, с който се е сблъскал в новоосвободена България.
Алеко Константинов е убит при атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 11 май 1897 г.
Родната къща на Щастливеца в Свищо днес е музей.

Книги за Алеко Константинов:

  • Гавраил Панчев. Алеко Константинов. Биография. Пловдив. 2004
  • Гавраил Панчев. Убийството на Алеко Константинов. София. 1997
  • Добрин Добрев. Бай Ганьо на Алеко Константинов. Контексти на прочита. "Кръгозор. София. 2003
  • Екатерина Иванова. Алеко Константинов в семейна и роднинска среда. НБКМ. София. 1997
  • Емилия Недкова. Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе. 2003
  • Кин Стоянов. Гражданинът Щастливец. Университетско издателство. София. 1994
  • Панко Анчев, съставител. Страници за Алеко Константинов. Творчеството на писателя в българската литературна критика. "Андина". Варна. 1991
  • Петър Вачков. Нощни изстрели във файтона. Убийството на Алеко Константинов. София. 1999
  • Радослав Радев. Алеко Константинов - лице и опако. "Славена". Варна. 1998
  • Рашо Рангелов. С Алеко Константинов до Солун и обратно. София. 1996
  • Румен Шивачев, съставител. Алеко Константинов - вечният съвременник. Сборник доклади. "Изток Запад". София. 2006
  • Светлозар Игов. Българската литература ХХ век. От Алеко Константинов до Атанас Далчев. София. 2000

Източник: http://bg.wikipedia.org

Анализ на гениалната народопсихологическа сатира на Алеко - на�http://liternet.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google