Изкуство Литература Мъничкият голям свят

balgari.bg

Мъничкият голям свят

Писателят Георги Райчев се ражда на 7 декември 1882 година в старозагорското село Топрак хисар, днес Землен.
Когато е на два месеца, челюстта му се схваща и той не може да се храни. Крехкият му и бездруго живот е застрашен. Една вечер белобрад старец потропва на вратата на отчаяното семейство. Като вижда детето, старецът помолва да затоплят вода, след което го разтрива и внимателно намества челюстта. Това спасява бъдещия писател. На сутринта се оказва, че старият човек си е тръгнал, без домакините му да научат дори името му.
Георги Райчев не завършва гимназиалното си образование, започва работа като писар в Стара Загора (1906-1907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908-1910 г.) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919 г.).
Дългогодишен библиотекар е в Министерството на финансите и Народното събрание, работи и като коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.
Първите си творби пише през 1907 г., когато е силно повлиян от символизма. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, когато там са други двама представители на диаболизма в литературата ни - Светослав Минков и Владимир Полянов. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на произведенията на Густав Майринк, Едгар Алън По, Е.Т.А. Хофман.
През 1918 г. Райчев публикува "Любов в полето", година по-късно - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест".
"Мъничкият свят е нещастието на белетриста Георги Райчев, а може би и на всеки български белетрист, а може би - на всеки белетрист...", безпощаден е на страниците на сп. "Везни" Гео Милев. Гневният поет категорично не одобрява "дневниковия" елемент от творчеството на Райчев, намира повестите му за фрагментарни, сочи липсата на авторов субективизъм в тях.
През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". В него влизат разказите "Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лина", "Грях", "Карнавал" и др. В нашата литература Райчев е един от първите, който пишат откровено и задълбочено за промяната от патриархалното възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на сексуалните фантазии. Във фокуса на белетристичните му търсения е стремежът към ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928 г.), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.).
Автор е на произведения за деца, като "Циндил-пиндил и Джаста-праста", "Майстор Манаси", "Имало едно мече", "Най-хубавото птиче", "Живият пън" и др.
Малкоизвестен факт е, че Георги Райчев получава от свой приятел - българин, заминал за Алжентина след събитията от 1925-а, един милион златни долара като подарък. Златното сърце на Райчев обаче не му позволява да си "уреди живота" с тези пари - той ги дарява до последния лев на Съюза на българските писатели.
Умира на 18 февруари 1947 година в София.
 
Източник: http://bg.wikipedia.org
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google