Изкуство Литература "Тази земя, простете, е чужда"

balgari.bg

"Тази земя, простете, е чужда"

Никола Вапцаров

Поетът - огняроинтелигент, се ражда на 7 декември 1909 година в Банско.
Никола Йонков Вапцаров учи в гимназията в Разлог, а през 1926-а по желание на баща си заминава за Варна и постъпва в Морското машинно училище.
Мечтата му да учи литература не се сбъдва, но съдбата го компенсира с пътувания - на борда на кораба "Бургас" плава до Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Волната душа на младия Никола се захранва от впечатленията, събирани при тези пътувания, и при общуването с хората, посветили се на морето.
През 1932 г. започва работа във фабриката на "Българска горска индустрия" в село Кочериново като огняр и механик. Избират го за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. По това време става член на БКП.
Тук поетът организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е през 1936 г. след авария.
Премества се в София, дълго време е без работа, семейството е сполетяно от трагедия - умира синът му Йонко.
В периода 1936-1938 г. работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви, след това - като огняр в Български държавни железници и в софийския екарисаж.
Малко на брой негови стихотворения излизат във вестниците "Кормило" и "Нова камбана", спечелва и литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
В творчеството на Вапцаров диша трудна, бурна епоха на социални и политически конфликти. Герой на неговия стих е човекът, който вади хляба си с ръце, омазани в машинно масло. Такава категоричност, такава ожесточеност и човеколюбие българската поезия не познава преди Вапцаров. Борбен и млад дух, непримиримост с неправдите и ясен поглед напред - това е тъканта на Вапцаровото слово.
През 1938 г. Вапцаров става член и един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 година подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат през 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Арестуван е, съдят го и го интернират в Годеч.
След завръщането му от Годеч (през септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече като ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири.
През март 1942 г. е арестуван.
На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.
Световната награда за мир е присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 година.

Източник: http://bg.wikipedia.org

В София има музей на поета

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google