Изкуство Литература Сърцето му биеше за хората

balgari.bg

Сърцето му биеше за хората

Йордан Радичков

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с. Калиманица, Михайловградско.
Гимназия бъдещият писател завършва в Берковица. Туберкулозата му налага нeколкогодишен период на лечение и възстановяване. Кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) е на вестник "Народна младеж", от 1954 до 1960-а е редактор във "Вечерни новини", през 1960-1962-ра е в Сценарната комисия при Българска кинематография, през периода 1962-69 г. - редактор в "Литературен фронт".
Отначало публикува импресии, очерци и разкази в периодичния печат. През 1959 г. излиза първата му книга с разкази - "Сърцето бие за хората".
Неговото "Свирепо настроение" (1965), неговите "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984) и други сборници с разкази променят познатите на литературната ни традиция белетристични правила и проправят пътя на разказвачески похвати от друг разред.
През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си "Всички и никой" (1975) и "Прашка" (1977). Тогава създава и драматургичните творби "Януари" (1974), "Лазарица4 (1979) и "Опит за летене" (1979). Тези пиеси заедно със "Суматоха" са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.
През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели "Верблюд", а през 1988 г. - "Ноев ковчег". През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си - излизат сборниците с разкази "Хора и свраки" (1990), "Малки жабешки истории" (1994), "Мюре" (1997), "Умиване лицето на Богородица" (1997), "Автострада" (1999) и "Пупаво време" (2000) - книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите пупа означава корем. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя "Скитащи думи".
Автор е и на сценариите на филмите "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967) и "Последно лято" (1978).
Два пъти Радичков е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни.
Носител е на престижната международна италианска награда "Гринцане кавур" (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден "Полярна звезда" (1988). През 1996 г. за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в Почетния списък "Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет на детската книга.
Лауреат е на отличията Голяма награда за литература "Добри Чинтулов" (1980), награда "Аскеер" (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда "Петко Славейков" (1998), Голяма награда за литература на Софийски университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" I степен, а през 2003 г. - с държавната награда за култура "Паисий Хилендарски".

Радичковото повествование е жанрово и стилово белязано от неговия иронично-хаплив и насмешливо-анекдотичен разказвачески натюрел. Сблъсъкът между консерватизма на българското село и модерния живот битува в творбите му облечен в одеждите на гротеската и пародията.
Човекът на Радичков е здраво свързан с миналото, с традиционния бит, но разбира, че новото е на път да промени всичко из основи. Радичковият герой се държи за земята, за това, с което е свикнал, ала не спира полета на прогреса, макар невинаги да го разбира.


Писателят почина на 21 януари 2004 г.

Книги за Йордан Радичков:

  • Александра Симеонова. Фолклорът на родния край в прозата на Йордан Радичков. "Полимона". Монтана. 2006
  • Богомил Попов. Плявата и зърното на човешката проза. София. 1999
  • Васил Пенчев. Радичков другарува с думите, или За екзистенциалната философия в неговото творчество. Филвест. София. 2000
  • Васил Пенчев. Свирепа философия. Творчеството на Радичков като философска тема. АИ "Марин Дринов". София. 2007
  • Димитър Стайков. Театърът на Йордан Радичков. Университетско издателство. София. 1993
  • Енчо Мутафов. Бъди невероятен. "Свободно поетическо общество". София. 1998
  • Инна Пелева. Йордан Радичков - дума, разказ и тъга. "Просвета". София. 2004
  • Ромео Попилиев. Драмите на Йордан Радичков, или Едновременното неедновременно. АИ "Марин Дринов". София. 2005
  • Цветана Георгиева. Йордан Радичков - между нагледа и мита. АИ "Марин Дринов". София. 2006

От http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google