Изкуство Литература "Изливах съдържанието на моята душа в песен"

balgari.bg

"Изливах съдържанието на моята душа в песен"

Иван Вазов

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Баща му е заможен търговец, отворен за прогресивните идеи на новото, възрожденско време.
Вазов завършва местното взаимно и класно училище. Благодарение на учителя си Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става и негов помощник - поддаскал. В Калофер бъдещият класик има възможност да чете книги на френски и руски.
През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868-а баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпъстря страниците на бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880-а в стихосбирката "Майска китка"). През 1870 г. в "Периодическо списание на Браилското книжовно дружество" излиза и първото му публикувано стихотворение - "Борба".
През 1870 г. младият Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там остава верен на призванието - научава румънски, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестниците "Отечество", "Свобода" и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват огромно въздействие върху младия поет.
След завръщането си в България - през същата 1870 година - Вазов учителства (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, обогатява познанията си по френски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.
След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) емигрира във Влашко. В Букурещ Вазов става секретар на Българското централно благотворително общество. Подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България".
През Руско-турската освободителна война, която вдъхновява твореца да създаде стихосбирката "Избавление", Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица. Председател е на Окръжния съд (март - септември 1880).
През октомври 1880 г. Вазов се мести в Пловдив. Избират го за депутат в Областното събрание от Народната партия, пише публицистика и литературна критика. Двамата с Константин Величков в продължение на 5 години редактират вестник "Народний глас", от чиито страници поетът води борба срещу суспендирането на Търновската конституция. В началото на 1881-ва Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание "Наука". През 1885 г. Вазов и Величков основават списание "Зора" - първото литературно списание в България. В Пловдив те съставят и двутомната "Българска христоматия", която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.
В Града под тепетата народният поет създава цикъла поеми "Епопея на забравените", стихотворенията "Българският език", "Към свободата", "Не се гаси туй, що не гасне", "Новото гробище над Сливница", повестите "Немили-недраги" и "Чичовци", разказа "Иде ли?".
През есента на 1886-а, след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов напуска България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, воден от носталгията, пише романа "Под игото".
От 1889 г. Вазов е в София. Година по-късно основава списание "Денница".
По това време създава най-силните си разкази, събрани в сборника "Драски и шарки". Романът "Нова земя" обаче е посрещнат от критиката с яростно отрицание и писателят решава да се откаже от занаята си.
През 1897-а влиза в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. Балканските войни през периода 1912-1918 година раждат три стихосбирки с подписа на народния поет.
Втората национална катастрофа Вазов приема с чувството, че е станал свидетел на разгрома на своя свят, но въпреки това не губи вяра в бъдещето на България. През 1920-а тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на народния поет, година по-късно - на 22 септември 1921-ва, авторът на "Аз съм българче" напуска земните мъки, за да остане завинаги в сърцата на българите.
"Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах", пише в своята автобиография патриотът, отлял основите на съвременната ни литература.

Книги за Иван Вазов:

  • Величко Вълчев. Иван Вазов - жизнен и творчески път. АИ "Проф. Марин Дринов". София. 2005
  • Елисавета Консулова-Вазова. Иван Вазов - детство и юношество. "Любомъдрие". София. 1998
  • Любомир Стаматов. В интимния свят на Иван Вазов. АИ "Проф. Марин Дринов". София. 2001
  • Милена Цанева. Иван Вазов - поетически път. Университетско издателство. София. 19921992
  • Милена Цанева. Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов. РИК. София. 2000
  • Никола Никитов. Иван Вазов - разказ за живота му. "Просвета". София. 1995
  • Радослав Радев. Иван Вазов и българското предвечерие. "Славена". София. 1999

Творби на Патриарха прочетете на�liternet.bg�и�slovo.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google