Изкуство Литература Пътешественик из света и духа

balgari.bg

Пътешественик из света и духа

На 21 октомври 1902-ра в Ямбол се ражда един вече позабравен интелектуалец, писател и пътешественик - Матвей Вълев.
Днес почти не познаваме творчеството на Матвей Вълев, но през периода между двете войни той е една от най-активните фигури в културния живот на София, редом с Христо Смирненски, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Никола Вапцаров.
Създател е на радиотеатъра, участва в културна делегация в Югославия през 1937 г., както и на ХVI конгрес на ПЕН-клуба в Прага.
След смъртта на близкия си приятел Христо Смирненски Матвей Вълев се присъединява към групата млади и талантливи българи в Берлин - културния център на Европа по това време. Пише за повече от 60 периодични издания, някои от които - най-авторитетните за оня период, като "Българан" (където е поместена и първата публикация на писателя - "Из записките ми", през 1922 г.), "Маскарад", "Пламък", "Кормило", "Изкуство и критика", "Златорог", "Българска мисъл" и др.
Много рядко Вълев подписва текстовете си с истинското си име - Димитър Вълев, предпочита псевдонимите Матвей Вълев и Матвей Босяка. Докато е в Германия, печата и в немски леви вестници под псевдонима Хайнрих Волф. Превежда художествена литература от руски и немски.
Матвей Вълев е автор на множество статии и репортажи, посветени на проблеми от тогавашното ежедневие. Пише за електрификацията, за грамофона, за градинарството и обзавеждането на дома, за театъра; публикува репортажи за рибарския живот, за труда на журналистите и печатарите, за неуредиците по софийските улици. През 1941 г. е военен кореспондент на в. "Нашенец".
Неговите очерци и пътеписи запознават читателя с хора и места от цял свят. Част от очерците на Вълев за родоначалниците на кооперативното движение у нас са събрани в книгите му "Знаменосци. Очерки из живота на велики кооператори" (1940) и "Някога и днес. Очерки и репортажи из кооперативна България" (1942). Автор е на очерци за Митхад паша, Робърт Оуен, Шарл Фурие, Фридрих Вилхелм Райфайзен, Тодор Влайков, Андрей Ляпчев.
Пътеписите му отвеждат в Берлин и Рио де Жанейро, в Троян и Брацигово.
Матвей Вълев пише и произведения за деца - разкази и пиеси, които печата в различни специализирани периодини издания. Някои от тях са събрани в книгата "Малките мореплаватели" (1939). Автор е и на хумористични разкази и фейлетони, в които бичува недъзите на своето съвремие - политическата демагогия, еснафските нрави и упадъка на морала.
В съавторство с Ангел Каралийчев Матвей Вълев пише пиесата "Крилата помощ" (1938), получила първа награда от Дирекцията на въздухоплаването, и "Госпожата" (1938) (създадена съвместно с Елисавета Багряна). С "Госпожата" се открива театралният сезон на Народния театър през 1938 г.
Разказите на Матвей Вълев излизат в сборниците му "Прах след стадата" (1937), "Пътници" (1939), "Радост в живота" (1940) и "Отсам и отвъд" (1940). Романът му "Ферма в Сертон" е подготвен за печат през 1944-та, но среща читателите си едва през 1988-а. По време  на бомбардировките книгата е в печатницата в София, а сградата е разрушена, затова се смята, че ръкописът е изгубен. Едва през 60-те се разкрива, приятелят на Матвей Вълев, редакторът и писател Павел Спасов, е крил шедьовъра от ДС.
Пътешествията, космополитизмът, отчуждението, големият град са темите, които определят облика на белетристичните творби на Матвей Вълев. Друга част от разказите му стоят по-близо до българската художествена традиция, като "Край реката", "Любов", "Радост в живота", "Бялата стая", и др.
Бразилия е сред любимите теми на Вълев. Той живее тук от 1930 до 1934 г., в латиноамериканската страна е брат му, заминал преди него. Вълев се жени за дъщерята на немски емигранти, но се разделят и след връщането си в родината се венчава за художничката Вера Лукова. Но има над шестгодишна връзка с Елисавета Багряна, която посвещава стихове на любимия си Матейко.
Матвей Вълев участва като доброволец във Втората световна война и загива на 7 ноември 1944-та.
Негови приятели обаче твърдят, че до края на 60-те години са водили кореспонденция с писателя. Биографът му Христо Карастоянов също разказва, че малко преди смъртат си поетът Христо Радевски го е уверил, че Вълев е живял през 50-те години в Кайро.

Още за Матвей Вълев - на http://liternet.bg и www.vesti.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google