Изкуство Литература Лекар превежда всички значими немски класици

balgari.bg

Лекар превежда всички значими немски класици

Корените на преводача Димитър Стоевски (псевдоним на Динчо Стоев Чолаков) са от Панагюрище. Ражда се на 5 май 1902-ра.
Петнадесетгодишен е, когато публикува хумористични стихотворения в сп. "Българан" и в. "К'во да е" под псевдонима Дин-Чо. През 1919 г. като гимназист обнародва в сп. "Сила" свой превод на баладата "Двама братя" из "Книга на песните" от Хайнрих Хайне."
Завършва медицина в Грац през 1927 г. Работи като лекар 27 години, до 1954-та.
Наред с това публикува преводи (и на медицинска литература), есета, литературни и театрални статии, рецензии - вече с псевдонима Димитър Стоевски. 
Когато през 1934 г. в България се чества 175-годишнината от рождението на Фридрих Шилер, превежда и публикува в редактираното от акад. Михаил Арнаудов списание "Българска мисъл" поемата на Шилер "Песен за камбаната", която на следващата година излиза като отделна книга. Започва да превежда "Фауст" на Й. В. Гьоте и обнародва началното "Посвещение" към трагедията в сп. "Българска мисъл".
Като практикуващ лекар Стоевски е привлечен от психологизма на наскоро починалия виенски психиатър и белетрист Артур Шницлер. За библиотека "Съвременни романи" превежда повестта му "Госпожа Беата и нейният син" (1934). Превежда и романа на Цвайг "Огнена тайна" (1934) и новелата му "Лепорела" (1935). Така започва поредица от преводи, която ще утвърди Стоевски като проникновен Цвайгов претълкувател - следват "Фантастична нощ" (1939), "Мария Стюарт" (1940), "Новели" (1946), "Романът на един живот. Балзак" (1947) и "Фуше" (1971).
Повратна за преводаческото поприще на Димитър Стоевски е 1937 г., когато напуска длъжността управител на Софийския тубдиспансер, закупува собствен рентгенов апарат и преминава на свободна практика.
Първото му голямо начинание в този период е романът на Гьоте "Страданията на младия Вертер" (1937), който излиза в издателство "Игнатов" с предговор от проф. Константин Гълъбов. За Игнатовата "Библиотека за всички" Стоевски превежда през 1938 г. трагедиите на Шилер "Разбойници" и "Вилхелм Тел" и драмата на Лесинг "Емилия Галоти". По повод 180-годишнината от рождението на Шилер превежда и гражданската му трагедия "Коварство и любов" (1939).
Когато книгоиздателство "Хемус" започва да подготвя поредица от "Съчинения" на австрийския поет романтик Франц Грилпарцер, то се обръща към Димитър Стоевски. Първият (и единствен) том излиза през 1942 г. и съдържа трагедиите в стихове "Сафо" и "Вълните на морето и на любовта".
През 1947-а, по повод 150-годишнината от рождението на Хайнрих Хайне Стоевски превежда негови "Избрани стихотворения".
През 1951 г. Стоевски става лекар на ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и заема този пост четири години.
Вече се играят Шилеровите драми "Разбойници" (1952) и "Дон Карлос" (1954), преведени от него. През 1955-1956 г. излизат драмите "Дон Карлос", "Вилхелм Тел", "Мария Стюарт" и "Орлеанската дева" на Шилер, претворени в стихове от Д. Стоевски. От Шилеровото творчество Стоевски дарява на българския читател и трилогията "Валенщайн" - "Станът на Валенщайн", "Пиколомини", "Смъртта на Валенщайн" в стихове (1968).
Когато през 1955 г. умира Томас Ман, Стоевски превежда романа му "Буденброкови. Упадък на едно семейство" (1956), което е първото представяне на Ман у нас от 1930 г. насам. Обнародва том новели от Теодор Щорм под наслов "Именското езеро" (1958), биографичната книга на Лион Фойхтвангер "Мъдростта на чудака, или Смърт и преображение на Жан-Жак Русо" (1961) и романа на Теодор Фонтане "Ефи Брист" (1963) - първото запознаване на българския читател с прозата на Фонтане.
Стоевски проявява интерес и към скандинавската литература. От немски той превежда том "Избрани пиеси" (1956) от Хенрик Ибсен и сборник с новели от Бьорнстерне Бьорнсон под заглавие "Косите на Авесалом" (1960). 
Значителен преводачески принос на Димитър Стоевски е пресъздаването на голяма част от творчеството на Бертолт Брехт. Още през 1956 г. (годината, в която умира поетът) пиесата му "Майка Кураж и нейните деца" е поставена от Бургаския народен театър в превод на Стоевски. Следва първата Брехтова книга у нас - "Просяшки роман" (1959). А наскоро създаденият Държавен сатиричен театър представя под режисурата на Боян Дановски "Удържимият възход на Артуро Хи" (1960). Успехът на тази постановка засилва интереса към Брехтовата драматургия и неговата театрална теория. През 1961 г. в Народния театър се играе "Майка Кураж" с актрисата Олга Кирчева в главната роля (пиесата излиза като книга в 1966 г.), а Старозагорският драматичен театър поставя "Виденията на Симона Машар". Драмата на Брехт "Добрият човек от Сечуан" се играе във ВИТИЗ (1965), а излиза като книга през 1970 г. Д. Стоевски превежда и пиесата "Животът на Галилей" (1966).
"Процесът" на Кафка, "Физици" на Дюренмат, "Пред залез слънце" на Хауптман също стигат до българския читател благодарение на преводите на Димитър Стоевски.
Превеждал е и произведения за деца. Самият той в началото на литературната си кариера публикува своята книга по немски фолклорни мотиви "Чудният роман на Кум Лисан" (1938). За българските деца претворява един том "Приказки" от Вилхелм Хауф (1955) и книгата в стихове на Вилхелм Буш "Весели случки" (1956). Следват "Вироглавото теле" (1960) пак от Вилхелм Буш, "Петимата весели другари" (1962) от Хайнрих Щруб и най-значителното му дело в тази област - два тома "Приказки" от Братя Грим (1962-1963). 
През последното десетилетие от живота си Д. Стоевски даде на българската култура още една голяма творба из немската книжовна съкровищница - драмата в стихове на Гьоте "Ифигения в Таврида".
Авторската му книжка за деца "Веселите футболисти" има седем издания от 1956 до 1992 г. 
Неговата пиеса "Кракра Пернишки" с Петър Гюров в главната роля печели конкурс за българска историческа драма през 1962-1963 г. Драмата е поставена и в Телевизионния театър през 1970 и 1972 г.
Димитър Стоевски умира на 9 ноември 1981 г.

Още за именития преводач - на http://bg.wikipedia.org и www.blitz.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google