Изкуство Литература Певецът на марионетките

balgari.bg

Певецът на марионетките

Чавдар Мутафов е роден в Севлиево на 1 октомври 1889 година.
Завършва основното си образование в родния град, а гимназия - в София. Завършва машинно инженерство (1908-1912) и архитектура (1923-1925) в Мюнхен. В периода 1925-1927 г. е член на литературния кръг "Стрелец". Участва във войните. Работи като архитект, критик, редактор. Сред учредителите е на Дружеството на есеистите в България и на Съюза на приятелите на филма у нас, член на ПЕН клуб и на Европейския писателски съюз. Жени се за писателката Фани Попова.
През 1944-та Чавдар Мутафов е изключен от СБП с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945-а без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946-а е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. "Архитектура". След 1947-а до смъртта му на 10 март 1954-та негови текстове не са публикувани.

Чавдар Мутафов пише проза, литертурна критика, изнася сказки в столицата и страната, сътрудничи на списанията "Везни", "Златорог" и др. Редактор е на седмичниците "Изток" и "Стрелец". Признат е за един от най-значимите представители на бългърския литературен авангард. Специфичния си стил формира главно под влияние на немския експресионизъм.
"Декоративната" проза на Мутафов е създадена почти изцяло през 20-те години на двайсети век и до голяма степен определя облика на българската експресионистична проза. Основните теми в творчеството му са свързани с разпадането на човешката психика, с отчуждението и невъзможността на модерния човек да постигне собствената си автентичност. Неговите герои в сборниците "Марионетки" (1920) и "Покерът на темпераментите" (1926), както и в декоративния роман "Дилетант" (1926) са лишени от собствена воля, те са марионетки, зависещи само от ръката на кукловода автор. Прозата на Чавдар Мутафов прави един от първите опити да се разкрие отчуждението на човека в съвременната цивилизация, разпадането на ценностните критерии и моралните опори. Неговите декоративни етюди, събрани в "Технически разкази" (1940), съчетават възхвалата на техническия свят на футуризма и естетическите принципи на конструктивизма и новата предметност. Мутафов борави новаторски и с езика, възлага му изцяло експресивни функции.
Той е и един от най-оригиналните и ерудирани критици в периода между войните. Някои от неговите есета са свързани с модерното изкуство и имат манифестен характер ("Зеленият кон", "Масово изкуство"), други изследват значими художествени течения ("Експресионизмът в Германия"), трети извличат концептуални принципи на модерното изкуство ("Плакатът", "Карикатурата").
Чавдар Мутафов превежда представители на немския диаболизъм и експресионизъм.
 
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google