Изкуство Литература Забравен писател и народовед

balgari.bg

Забравен писател и народовед

Писателят Константин Петканов се ражда на 12 декември 1891 г. в село Каваклия, Лозенградско, в семейството на отец Никола Петканов. Предците на бъдещия академик участват в църковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание.
През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия "Петър Берон" в Одрин. От 1910-а до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия, Лозенградско, и Бунархисар, Източна Тракия.
Малко преди избухването на войната Петканов се преселва в България. Учи славянска филология в Софийския университет. През 1913-а постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на Първата световна война (1915-1918) завършва Школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края й (1919-1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921-ва се мести в Бургас. Председател е на музикалното дружество "Родни звуци" и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926-а завършва библиотекарски курсове.
От 1930-а живее в София. Пише за списанията "Златорог", "Завет", "Философски преглед". Библиотекар е на Българо-югославското дружество, член на масонска ложа.
Трайно приятелство го свърза с Илия Бешков.
Константин Петканов е автор на романите "Без деца", "Морава звезда кървава", "Жътва", "Златна земя", "Белият вятър на Странджа", "Хайдути", "Преселници", "Индже войвода", на поемата "Самодива" и сборника "Тракийски разкази".
Романът "Морава звезда кървава" се счита за творчески връх на писателя. Посреща се с голям интерес от литературната общественост. Реакцията на управляващите обаче е крайно отрицателна поради антивоенната насоченост на творбата. Един от тогавашните министри го определя произведението като "атентат-отрова, чието въздействие е равносилно на цианкалий". Съюзът на запасните офицери дори иска от писателя да върне военните ордени, получени за проявена храброст по време на войните.
Петканов е автор и на много разкази за деца.
Пише теоретичните трудове "Характерни черти на българина" (1930), "Българинът, драмата и театърът" (1937), "Образите в българското художествено слово" (1940) и др. Издава отделен труд на тема "Идеологията на Тракийската организация" (1934).
През 1942-ра е поставена танцовата драма "Нестинарка" на Марин Големинов по едноименния разказ на Петканов.
След 9 септември 1944-та е директор на културата в Министерството на информацията (1944-1947).
Редактира списанията "Тракия" и "Балкански преглед".
През 1945-а става академик на Българската академия на науките, член е на Съюза на българските писатели. Въпреки това богатото му творчество отпреди Втората световна война тъне в забвение.
Умира на 12 февруари 1952-ра.

За семейството на писателя разказва вестник "Сега

Народоведската му творба "Характерни черти на българина" прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google