Изкуство Литература Пропътувал България в етническите й граници

balgari.bg

Пропътувал България в етническите й граници

Забравеният пътешественик и писател Димитър Стерев е роден през 1861 г. в Свищов. Учи в родния си град, след това продължава образованието си в Николаев. По това време там се намира Южнославянският пансион на Тодор Минков и Александровската гимназия, в която е учил и Алеко Константинов. Но през 1881 г. Стерев е изгонен от Русия заради революционните си възгледи и неподчинение на имперските наредби, така че завършва ІV реален клас в България.
Започва работа като даскал в свищовското село Саръяр (дн. Хаджидимитрово), а после става главен учител в трикласното училище в Мъглиж.
През 1884 г. заминава за Македония, изпратен от Русчушкия централен комитет. Следващата година участва в Сръбско-българската война, като оглавява македонски доброволчески чети. През 1885-1886 г. учителства в Прилеп. След това е учител в Свищов, където през 1888 г. издава "Български език - упътване към преподаването".
От 1892 до 1894 г. Димитър Стерев преподава в плевенското Земледелческо училище. Тук той издава комедиите си "Бъдещата съпруга" и "Бъдещата победителка". По-късно учителства в Държавната търговска гимназия в Свищов, където преподава словесност, български език и литература. Междувременно публикува своя труд "Една реформа", в който предлага промени в методиката на преподаването на българския език и литература в училищата.
Покрай даскалуването си Димитър Стерев развива и значителна читалищна дейност в родния си град. От есента на 1890 г. е директор на театралната самодейност в свищовското читалище.
Влюбен в сцената, Стерев разработва и "Правилник за театралните представления" - документ, който запазва значимостта си в продължение на няколко десетилетия. Сред учредителите на музикалното дружество в града е, свирил е на флейта.
След 1905 г. Стерев напуска Свищов и се установява в Бургас, където прекарва остатъка от живота си.
И в морския град той продължава да учителства - в мъжката и в девическата гимназия. Има голям принос и в изграждането на обществените градини. Не случайно една от тях в миналото носи неговото име - известната Стерева градина.
Димитър Стерев е и един от първите ни пътеписци. Публикува "Спомен за Македония" още през 1886 г. във в. "Хърватска" на хърватски език, по-късно творбата излиза и на български. Същата година посещава и Битоля и подробно описва красотите на този край, неговите географски особености, населението. Битоля Стерев определя като сърцето на Македония, а Солун - за нейното лице.
През 1886 г. издава в Търново "Няколко думи за Рилската пустиня. Рилският манастир" (Вазов написва "Великата Рилска пустиня" през 1892 г.).
През 1885 г. Стерев създава текста на известния "Борисов марш". Музиката за него композира Алоис Мацак, капелмайстор на военния оркестър в Плевен. Творбата е в чест на княз Борис.
Като многостранен талант Стерев оставя следа и в журналистиката. През 1885 г. издава в родния си град вестниците "Равенство" и "Свищов".
Той е и един от редакторите на първото научноикономическо списание у нас - "Промишленост", като през 1888 г. учредява и дружество със същото име. Редакторите на списанието и членовете на дружеството са предимно високообразовани учители от свищовската Търговска гимназия, голяма част от тях - завършили западноевропейски университети. 
От 1904 г. до 1912 г. Стерев издава 13 пътеписа под заглавие "На път" в поредица "Туристическа библиотека”. Отпечатани са в Бургас, в печатницата на Г. П. Иванов. В отделните книжки авторът описва Червен бряг, Рибарица, Средна гора, Хисаря, Пловдив, Родопите, Търново, Варна. Пътеписите "покриват" цялата територия на България, включително Западните покрайнини и Източна Тракия и са били ценно помагало на учениците при изучаване на отечествена география. През 1913 г. Министерството на народната просвета купува от пътешественика правата върху книжки от № 4 до № 11 от "Туристическата библиотека".
Димитър Стерев умира на 11 март 1920 г. в Бургас. 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google