Изкуство Литература Сатирик описва живота с тъжна ирония

balgari.bg

Сатирик описва живота с тъжна ирония

Георги Стаматов е роден на 25 май 1869 година в Тираспол, Херсонска губерния. Детските и юношеските си години прекарва в Акерман, Одеса и Николаев, където учи в гимназията. Според някои биографи до шестнайсетата си година Стаматов не подозира българския си произход и не говори български, а руски език. Едва след Руско-турската освободителна война узнава, че е българин - когато неговият баща, юристът Порфирий Стаматов, се връща в старата родина и постъпва на служба като председател на Касационния съд.
През 1882-ра и младият Георги Стаматов идва в България. Постъпва във Военното училище, завършва го успешно и става офицер в Трети артилерийски полк. Скоро обаче напуска войската и завършва право в Софийския университет. Работи като съдия в Трън и Кюстендил.
Първия си разказ - "Откога Загорови са щастливи", Стаматов печата в сп. "Мисъл" през 1893 година.
Публикува и в "Българска сбирка", "Наш живот", "Съвременник", "Просвета", "Наблюдател", "Съвременен преглед", "Ново време", "Златорог", "Слънце", "Обществена мисъл" и др.
Творческият му поглед, формиран от руското и френското литературно наследство, се характеризира с фокус върху трагикомичните конфликти, отрицателното, смешното, които представя със средствата на реализма и обагря със саркастична ирония.
Убеденият песимист Георги Стаматов рисува живота в тъмни краски, като черпи мразно вдъхновение от дългата си юридическа практика, която го среща с порочните измерения на човешката душа.
Стаматов е сред малцината писатели, направили града и неговите хора обект на своите произведения. Белетристът познава добре провинциалния град с неговата тишина и еднообразие, но изследва и столицата, на чийто растеж е свидетел и който увековечава в новелата "Малкият Содом".
С чеховска проницателност Георги Стаматов документира живота на малкия човек, на чиновника, на съдията. Значителна част от разказите му носят имената на своите герои ("Паладини", "Вирянов", "Лида Друганова", "Арданов", "Нарзанови" и др.).
Стаматовият разказ, макар и обикновено кратък, не е анекдотичен, напротив - събитието следва своя развой, отделните епизоди са разделени с големи вречеви паузи, повествованието напоня драматургична творба, ретроспекцията е широко използван похват, а диалогът - жив, духовит, ироничен.
Редом с Алеко Константинов и Стоян Михайловски Георги Стаматов е един от най-ярките български сатирици - изобличители и моралисти.
Автор е на романа "Рибари (1942), на военната новела "Вестовой Димо", на критическото изследване "Чардафон Великий" - историята през призмата на хумористичната фамилиарност".
През 1934-та излиза сборникът му разкази "Прашинки".
Писателят умира на 9 ноември 1942-ра в София.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google