Изкуство Литература За него поезията бе приобщаване

balgari.bg

За него поезията бе приобщаване

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун, второ дете е на юриста Христо Далчев от Кукуш и прилепчанката Виктория Дишмова.
Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия "Кирил и Методий" в Солун. През 1908 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в османския парламент. Същата година се мести в Цариград със семейството си.
Тук Атанас учи в българското училище.
Когато избухва Балканската война, Далчеви се връщат в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а съпругата му и петте им деца заминават за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София.
В София младият Атанас се записва с класическия профил в Първа мъжка гимназия. Когато завършва, е приет в Софийския университет, специалност философия.
През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията "Вечер", "Здрач" и "Елегия" във "Вестник на жената" и "Есенно завръщане", "Хижи" и "Старите моми" в символистичното списание "Хиперион".
Същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издават поетичния сборник "Мост".
Първия си самостоятелен сборник - "Прозорец", Далчев печата през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора Любомир Далчев, в Рим, където слуша лекции по история на изкуството.
От 1927 г. Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и др. започват издаването на собствен вестник - "Стрелец", поставяйки началото на литературния кръг "Стрелец".
Същата година Далчев завършва педагогика и философия в СУ.
През 1928 година издава сбирката "Стихотворения". По-късно същата година, без да знае, че е болен от малария, заминава за Франция. През 1928-1929 г. слуша лекции в Парижкия университет, където завършва курс за преподаватели по френски език. Вдъхновен от френската столица, отпечатва стихосбирката му "Париж".
През 1937 г. става учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и учител по български език в тогавашната 13-а гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.
През 1939 г. Далчев се жени за Анастасия Атанасова, след година се ражда първото им дете, Мария.
През 1941 г. е назначен за директор на I прогимназия "Христо Ботев". През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга "Ангелът на Шартър", в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.
По време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. половината от къщата на семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец.
След 9 септември 1944 г. поетът спира да твори. Започва работа като началник на отделение за обществено възпитание към Министерството на информацията и изкуствата. След реорганизация в министерството през 1948 г. Далчев, вече баща на три деца, остава без работа и след раждането на четвъртото дете е принуден почти денонощно да превежда, за да издържа семейството си.
През 1952 г. Далчев заема поста на Радой Ралин като редактор на списание "Пламъче".
Едва през 1956 г. започва отново да пише, а през 1965 г. отпечатва "Стихотворения".
Плод на периода на творческото мълчание е сборникът с поетично-философски афоризми и критически размисли "Фрагменти", издаден през 1967 г.
Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др. Негови творби са издадени в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, английски, турски, китайски, японски, арабски и шведски в периодични издания или сборници.
Далчев умира в София на 17 януари 1978 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Произведения на Далчев са публикувани тук

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google