Изкуство Литература "Най-чистият лирик"

balgari.bg

"Най-чистият лирик"

alt

Николай Лилиев (псевдоним на Николай Попиванов) е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора.
В семейството му има потомствени учители и свещеници. От малък остава сирак. Основно образование получава в родния си град, след което завършва Търговската гимназия в Свищов.
Тласък за поетическа изява дава на младия Николай срещата му с Димитър Подвързачов. Това се случва в края на 1903 година, когато Лилиев е чиновник в Земеделска банка - Стара Загора, и е отпечатал само две пародии в сп. "Българан", подписани с инициали.
През 1905-1906 година Лилиев учи три семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед".
През 1907-а се запознава с Дебелянов, с Владимир Василев и Боян Пенев. През 1908-09 година Лилиев не е вече чиновник, а преподавател в Трета мъжка гимназия в столицата.
Същата година в сп. "Съвременник" за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Георги Бакалов.
През есента на 1909 година Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в "Съвременник", "Оса", "Смях", "Съвременна мисъл" и др.
В хумористичните издания Лилиев публикува с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут.
През 1910 година 14 стихотворения на Лилиев се включени в първата антология на българската поезия, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов.
След завръщането си от Париж (1912) Лилиев работи като учител в Търговската гимназия в Пловдив (1912-13) и в Свищов (1913-15).
По време на Балканската война е мобилизиран в Стара Загора.
През Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в Дирекцията по печата във външно министерство, в различни редакции.
Излиза и първата му книга - "Птици в нощта".
От началото на 1920 година Владимир Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник.
През 1921 година Лилиев заминава за Европа и до септември 1924-та работи в библиотеките на Виена и Мюнхен върху историческа библиография за българския стопански живот през вековете.
През 1922 година излиза книгата му "Лунни петна".
От есента на 1924 до 1928 година и от 1934 година е драматург на Народния театър в София.
В края на 1931 година на пазара се появява антологията му "Стихотворения", а през март 1934 г. в "Златорог" излиза цикълът "При морето" - последните стихове, които поетът отпечатва приживе.
Като драматург в Народния театър в София (1934-1960) Лилиев следва най-добрите традиции на театъра, положени от Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов. Той привлича в театъра най-добрите ни писатели и преводачи, сам превежда образци на класическата и съвременната драма - "Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир", "Сид", "Електра", "Ернани" и др.
След 9 септември 1944 поезията на Лилиев е отричана от официалната литературна критика. Въпреки това е избран за академик - през 1945 г., и участва в изданията на Института за литература при БАН, но не пише поезия.
Стиховете на Лилиев са преведени на много европейски езици.
Лилиев умира на 6 октомври 1960 г. в София.

Източник: bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google