Изкуство Литература Поетът, разсякъл жестокия пръстен

balgari.bg

Поетът, разсякъл жестокия пръстен

altГео Милев (Георги Милев Касабов) се ражда на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство.
През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник "Славейче".
Бъдещият експресионист учи в Старозагорската гимназия (1907-1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, повлиян от Пенчо Славейков. През ученическите си години превежда от руски стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Фет.
През 1911-1912 година Гео Милев следва романска филология в Софийския университет, след което продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914). Тук Гео слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел.
През декември 1913 г. в списание "Листопад" излизат първите му зрели публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
В родината Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които включват преведени от него стихове. Всеки лист е посветен на някой от младите ни поети символисти Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Когато мобилизират баща му, Гео Милев поема грижите около книжарницата.
През март 1916 г. самият Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк при Дойран. На 29 април 1917 г. го раняват тежко, изгубва дясното си око.
През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. Остава там до март 1919 г., превежда и печата експресионистичното списание "Акцион".
След като се връща в София, започва да издава списание "Везни" (1919-1922), което става трибуна на символизма и експресионизма в България. Съставител е на антология на българската поезия, излязла за пръв път през 1925-а.
През януари 1924 г. се "ражда" списание "Пламък". В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради "Септември" книжка 7-8 на списанието е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. властта забранява списанието. На 14 май същата година съдът осъжда поета на една година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Извикан "за справка" в полицията, Гео Милев изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години в масов гроб край столицата.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Стихове на Гео Милев са публикувани на www.slovo.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google