Изкуство Литература В "студената пазва" на града

balgari.bg

В "студената пазва" на града

altХристо Димитров Измирлиев (Смирненски) се ражда на 29 септември 1898 година в Кукуш, днешна Гърция. Семейството му се мести в София, когато е едва на 13. В столицата юношата работи като вестникопродавец, репортер, писар.
Започва да пише още като ученик в Техническото училище, създава хумористични стихотворения.
От началото на 1915 г. 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания, които познават сатиричния талант на по-големия му брат - Тома Измирлиев. На страниците на вестник "Кво да е" Христо за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал.
Година по-късно публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Смях и сълзи", "Барабан" и др. През 1917 г. младият сатирик за пръв път подписва своя творба с псевдонима Смирненски, с който остава в истарията на българската литература.
По време на Първата световна война Смирненски постъпва като юнкер във Военното училище.

Не спира да пише и да публикува в хумористичните издания.
През размирната 1918 г. излиза първата му сбирка - "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза". През ноември същата година поетът напуска Военното училище. Става член на редколегията на "Българан", но изкарва прехраната си и като писар в Управлението по транспорта, и като чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, коректор.
През ноември 1919 г. започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание "Червен смях". Перото на младия Смирненски, който публикува в изданието, става все по-остро, социалните му виждания - все по-радикални. През пролетта на 1920 г. поетът става член на Комунистическия младежки съюз.
На страниците на "Червен смях" излизат творбите "Ний", "Червените ескадрони", "Улицата", "Северно сияние", "През бурята", "Йохан" и др. Тези стихотворения очертават напълно нова естетическа линия в творчеството на Смирненски.
В края на февруари 1922 г. Общо работническо кооперативно дружество "Освобождение" отпечатва втората и последна издадена приживе стихосбирка на юношата поет - "Да бъде ден!". Отпечатана в 1500 бройки, сбирката се разпродава бързо и няколко месеца по-късно е направено второ издание.
Творбите от безсмъртната сбирка доближават пролетарския поет до нравствения и обществено-политическия заряд на Ботевите стихове.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. В началото на септември следващата година е в Чамкория (днес Боровец), където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се връща в София. В началото на април 1923-та лекарите откриват каверна в беля му дроб. Препоръките за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие са непосилни за бедния поет. Живее известно време в Горна баня, тук състоянието му се стабилизира. В края на май е отпечатана сатирата "Приказка за стълбата", призната за най-зрялата творба на младия поет.
Това е последното произведение, излязло изпод перото на младия поет-сатирик. На 18 юни 1923 г. той умира, повален от "жълтата гостенка".

Източник: http://bg.wikipedia.org

Анализ на новаторското в поезията на Смирненски от литературния критик Никола Георгиев може да прочетете�тук

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google