Изкуство Литература Певецът на идилиите

balgari.bg

Певецът на идилиите

Петко Тодоров е роден на 26 септември 1879 година в Елена в богато семейство. Брат е на Мина Тодорова, любимата на Яворов.
Петко учи в гимназията в Търново (1894-1895). Като юноша се увлича от идеите на социализма, чете марксическа литература, създава литературни групи, устройва неделни четения.
През 1896 година Петко заминава азедно с брат си Христо за Тулуза и постьпва в "Лисе насионал". Чете руска и френска литература, сътрудничи на в. "Ла Депеш", сътрудничи с остросоциални статии на социалистическите издания "Ново време","Работнически вестник", "Червен народен календар" и др.
През 1897-а се връща в България. Установява се в Русе, където заедно с Иван Белинов издава в. "Законност".
От 1898-а Петко Тодоров следва право в Берн, Швейцария, и литература в Берлин и Лайпциг. През 1905-а е сред основателите на Радикалдемократическата партия. В началото на двайсети век под влияние на Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм. През март 1912-а заминава да се лекува от туберкулоза на остров Капри, където се запознава с Максим Горки.
Първото си произведение - очерк за Иларион Макариополски, Тодоров написва като ученик във II отделение. В ученическите си години пише стихотворения, разказчета и скици, които печата в ученическите издания в. "Другар" и в. "Съвременна младеж", а по-късно - в списанията "Искра", "Светлина" и др. Някои от тях събира в първата си книга "Драски", която подписва с псевдонима Пенко. Следващата му книга - "Стихове на скучната лира" - излиза под същия псевдоним.
В края на 1899-а Петко Тодоров пише първата си идилия - "Певец", която бележи промяната в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В следващите произведения - идилии и драми, Тодоров съчетава тези идеи с особеностите на българския дух.
В зрелите си години Петко Тодоров е част от кръга "Мисъл" заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Автор е на драмите "Страхил страшен хайдутин", "Първите", "Змейова сватба" и "Невеста Боряна", на сборник "Идилии".
Герой на уникалните му идилии - произведения между поезията и прозата - е гордият, независим, свободен човек - харамията, несретникът, носещ силен дух и висока нравственост.
Петко Тодоров умира в Швейцария на 14 февруари 1916 от туберкулоза, а тленните му останки са пренесени и погребани в София на 15 юни 1921.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google