Изкуство Литература "Ликът на истината е с лъжи обвит"

balgari.bg

"Ликът на истината е с лъжи обвит"

Венко Марковски (Вениамин Тошев) е роден на 5 март 1915 в Скопие.
Творецът на две литератури - българската и македонската, получава псевдонима Венко Марковски от лирика Теодор Траянов.
Семейството на Марковски произхожда от Велес. Фолклористът Коста Църнушанов пише за "железния български дух" на фамилията, за по-голямата сестра Параскева (свързана с ВМРО), за влиянието на Иван Вазов, Петко Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, сборника на братя Миладинови върху младия Марковски, който също събира народни песни.
Венко Марковски учи в сръбско училище (тогава във Вардарска Македония други училища няма). По това време българите там са подложени на асимилация от властта в Югославия. 
През 1937 г. младият Марковски известно време се крие в Белград, след което идва в България.
В София поетът е забелязан от македонската емиграция, в списание "Илюстрация Илинден" са отпечатани негови стихове, написани както на родния му диалект, така и на литературен български. Високо е оценена творбата "Акорди на вечността. Данте Алигиери" (сонетен венец). Този успешен дебют е последван от първата книга на поета - "Народни бигори" (1938 г.), чийто предговор пише академик Стефан Младенов.
Както сам Марковски споделя, той изпитва върху себе си "експеримента как от българин се прави македонец". След 1941 година в творчеството му се налага идеята, че в Македония хората не са българи. Попада в лагера "Еникьой", където е изпратен като опасен за сигурността на българската държава комунистически функционер.
Войнстващ македонист е писателят и по време на участието си в съпротивата от 1943-1945 г., както и когато се включва в изграждането на новата югославска република Македония. Години по-късно Венко Марковски променя позициите си.
Независимо че в Скопие има високо обществено положение, Марковски отказва да поддържа идеите на македонизма. Той участва в заседанията на комисиите, работещи за създаването на македонски литературен език, и в кодифицирането на новия език чрез новата македонска азбука. Буквата ъ (ер голям), за която Марковски се бори в езиковата комисия, изработваща "македонска азбука", е отхвърлена от ЦК на Югославската комунистическа партия.
Интелектуалецът изпада в изолация, смелите му сатирични стихове срещу новоизлюпените македонски партийни величия му навличат гнева на режима. През 1956 г. го изпращат в концлагер "Голи Оток" за пет години, след което намера убежище отново в България.
Умира на 7 януари 1988 г. в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google