Изкуство Литература Книжовникът, черпил от всички източници на знанието

balgari.bg

Книжовникът, черпил от всички източници на знанието

Малко се знае за живота на Йоан Екзарх.
Книжовникът принадлежи към представителите на Преславската школа, предполага се, че е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове - най-вероятно Константинопол. Бил е сред най-близкото обкръжение на българския владетел.
Преводите и компилациите на Йоан Екзарх свидетелстват, че той владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него термини.
Титлата "екзарх" в името на средновековния книжовник се тълкува различно - според някои означава надзирател на църквите и манастирите по българските земи, според други - посредник между българската църква и Цариградската патриаршия или игумен на голям манастир.
Счита се доказано, че делото си Йоан Екзарх започва преди 893 г. и че част от творбите му са писани на глаголица.
Най-много сведения за личността му учените откриват в оригиналните части на неговите преводи и компилации. Книжовникът подчертава, че се старае да превежда по смисъл - разбираемо. Дори в творбите, носещи неговото име, делът на преводните части е много голям.
От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие "Извор на знанието" от Йоан Дамаскин.
Знаменитият му "Шестоднев" е компилация от византийски автори. В творбата Йоан Екзарх се опира на текстове ва Василий Велики, Йоан Филопон, Севериан Гавалски и Аристотел, но пише и свои оригинални части.�Принципът на изграждане на произведението е сакрализираната представа за последователността на Божиите дела. Книгата е изградена от пролог и шест философски беседи, всяка от които е посветена на отделен ден от седмицата. В "Шестоднев" Йоан Екзарх рисува йерархична картина на света, нееднократно застъпва възгледа за превъзходството на човека над останалите живи същества, разказва за устройството на човешкото тяло, за природните явления, дори за за зодиите.
Йоан Екзарх е автор и на празнични слова, част от които спадат към т. нар. екзегетични (тълкувателни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите християнски празници. Негови �са "Похвално слово за Йоан Богослов", "Слово за Рождество Христово", "Слово за Богоявление", "Слово за Възнесение Господне" �и др.
Съчиненията и преводите на Йоан Екзарх са разпространени главно в руската ръкописна традиция. От "Небеса" и от "Шестоднева" няма нито един български препис.

Източник: www.pravoslavieto.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google