Изкуство Музика Сред първите, обезсмъртили фолклорната песен

balgari.bg

Сред първите, обезсмъртили фолклорната песен

Ангел Букорещлиев е представител на т. нар. първо поколение български композитори.
Роден е на 31 януари 1870-а в драмското село Плевня. Завършва школа по орган в Прага през 1890-а, където учи орган и хармония при Блажек, полифония при К. Кнител и пиано при И. Кличка. Букорещлиев е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890).
Същата година заедно с Драгомир Казаков и Иван Славков организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, жънат успехи на столична сцена.
Ангел Букорещлиев работи като учител в Казанлъшкото педагогическо училище (1892-1893). От 1894 г. до края на живота си композиторът живее в Пловдив. Основател и диригент на Пловдивското певческо дружество, един от основателите на музикалното училище под тепетата.
Значителен е приносът на Букорещлиев в изследванията на народните песни и музикалните инструменти в българския фолклор. Организатор е на първите фолклорномузикални експедиции в България. Той е сред първите записвачи на народни песни (над 2500 от Родопския край, Средногорието и Югозападна България).
Букорещлиев е автор на 10 хорови китки от народни песни, хорови песни, солови песни и песни със съпровод на пиано, хармонизации на възрожденски песни и др. Хоровите му китки са сред най-ценните произведения, създадени в края на деветнайсети и началото на двайсети век.
Сред най-популярните му композиции, изпълнявани и до днес, са "Що ми е мило и драго", "Неда гълъбица", "Ябълчица род родила", "Заплакала е Стара планина" и др.
Към сборника "Среднородопски песни", съдържащ 461 нотирани от него народни песни, Ангел Букорещлиев пише обширна студия предговор. Трудът илзила в "Сборник за народни умотворения и народопис" през 1934 година.
Букорещлиев умира на 3 януари 1950 година.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google