Изкуство Музика С неговата музика празнува българинът

balgari.bg

С неговата музика празнува българинът

altДико Илиев се ражда на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Луковитско. Семейството му е бедно, затова малкият Дико успява да завърши само четвърто отделение (четвърти клас).
Любовта му към музиката го изпраща - едва тринайсетгодишен, в Орханийския военен духов оркестър. Пет месеца след като постъпва на обучение в оркестъра, юношата е включен във формацията, първите си опити да композира прави няколко месеца по-късно.
Дико Илиев е на 14, когато тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след нея - на Първата световна война. Като редови член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия той взема участие в сраженията на Серетския фронт. Там, по време на побратимяването на българските и руските войски, написва "Искърско хоро". Специалистите оценяват високо този труд, като имат предвид обстоятелството, че композицията е дело на млад човек без професионална подготовка и се дължи единствено на самородния талант на музиканта.
След края на Първата световна война Дико Илиев се връща в родното си село.
През 1919 г. постъпва на работа в оркестъра на Военното училище, където близо половин година свири на баритон. Този оркестър заедно с Гвардейската музика съставят сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера, добра възможност за Илиев да се докосне до класическата музика. Той е първи тромбонист в оперите "Кармен", "Травиата", "Трубадур". През 1920 г., станал вече глава на семейство, младият музикант се завръща заедно със съпругата си Анастасия в родния край, тъй като средствата им не достигат.
Земеделец в родното село или писар в общината на с. Войводово, Белослатинско, Дико Илиев не престава да свири на любимата си флигорна - по сватби и кръщенета, по общоселски празници. Това е времето, когато композиторът се заема с апостолската задача да популяризира духовата музика. Без да е финансиран от никого, той създава и ръководи духовите оркестри в селата Букьовци, Селановци, Комарево. По това време Илиев композира хората "Букьовско", "Самоковско", "Грънчарско", "Веселият Иванчо".
През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най-активните периоди в творческата дейност на музиканта. Особено благотворно влияние за израстването му изиграва диригентът на оркестъра подпоручик Александър Вейнер - чех по произход, руски възпитаник, музикант и педагог с изключителни способности.
През 1932 г. Дико Илиев създава хората "Зигзаг", "Селски въздишки", "Майски цветя", "Пробуждане на пролетта", китката "Оряховска идилия", "Варненско хоро" и "Наша гордост". От 1936 до 1938 г. Дико Илиев е баритонист в Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов. Отново се връща в Оряхово и е назначен за щабс-тръбач на Козлодуйския полк. Свири и в Гарнизонния оркестър. Следват години на плодотворна дейност, когато композиторът написва "Оряховски юнак", "Майско утро", "Нашето Ленче", "Дайчово хоро", "Скок", "Селски празник", китката "Жътварски песни", правото хоро "Александрийка", "Добруджанско право хоро", дайчовото "Лудо-младо", еленините хора "Край чешмата" и "Буйна младост", пайдушкото хоро "Народна душа".
9 септември 1944 г. заварва Дико Илиев като служител на 36-и Козлодуйски полк, с който участва в първата фаза на Отечествената война. През 40-те години на двайсети век Илиев работи като временен командир на Военния духов оркестър в Оряхово. Тогава основава и оглавява Оряховското околийско професионално дружество на музикантите и създава деветнайсет професионални музикантски групи в околията. През този период създава самобитните хора "Кръшен венец", "Латинино хоро", маршовете "Напред, другари!", ,"Козлодуйци пред 1-ви май", "Младежка клетва", "Сливенци при Драва". През 1947 г. Дико Илиев е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на Военния оркестър в Оряхово. Започва усилена концертна дейност за военния диригент - с военния оркестър, с духовите оркестри, създадени и ръководени от него в околните села, с детските музикални състави, работещи под методическите му напътствия. В този период се раждат и най-зрелите творби на музиканта - рапсодията "Танцът на жътварките", правото хоро "Веселото Санче", дайчовото хоро "Спомени", "Елено моме", "Рипай, Гано!". В началото на 50-те години Дико Илиев пише и безсмъртното Дунавско хоро, останало в нашата музикална съкровищница като истински хороводен химн.
За половин век Дико Илиев създава над 40 хора, 15 марша, 5 народни китки и други. Изградени на фолклорна основа, със завладяваща ритмика, те добиват изключителна популярност.
Духовите оркестри, които музикантът създава, са истинско явление в живота на хората от Северозападна България и без тях не минава и един празник.
Композиторът умира на 30 ноември 1984 година.

За традиционните Празници на духовите оркестри "Дико Илиев" - Монтана, може да прочетете тук.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google