Изкуство Музика Звук, вдъхновен от корените на българското

balgari.bg

Звук, вдъхновен от корените на българското

altНа 28 септември 1908 година в Кюстендил се ражда композитор, съградил поколения музиканти. Марин Големинов е представител на т. нар. второ поколение български творци.
Завършва Музикалната академия през 1931-ва. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов.
През 1931­-1934 г. следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Албер Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната.
През 1934 година Големинов се връща в България и става член на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика". Свири втора цигулка в известния квартет "Аврамов" (1935­-1938). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­-1938). През 1938-а Марин Големинов заминава за Мюнхен, където в продължение на година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика.
От 1943-та е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е и ректор на академията (1954­-1956). Член на БАН.
Проф. Марин Големинов е автор на четири опери, две танцови драми, произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър, четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър, осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти, много хорови и солови песни. Публикувал е четири музикалнотеоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.
Сред най-известните му творби са оперите "Ивайло", "Зографът Захарий", "Тракийски идоли", танцовата драма "Нестинарка", кантатите "Отец Паисий", "Балада за Априлското въстание", "Кресту Твоему", "Възкресение за живите", "Селска песен", "Симфонични импресии по картини на Майстора". Големинов пише симфониите "Детска", "Нощ", "Горянки" и др., (1942, София); сюитите "Балкан", "Гайдар", "Пет македонски песни", "Шопофония" за струнен оркестър, вокалните разработки "Природа" - за висок глас и пиано. Авторе на акапелните композиции "Луд гидия", "Сюита от коледни песни", "Хвалите имя Господне" и много други.
Професор Марин Големинов е носител на наградата "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет (1976).
Почива на 19 февруари 2000 г.

Източник: www.ubc-bg.com
 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google