Изкуство Театър Любимецът

balgari.bg

Любимецът

Апостол Карамитев

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас в семейството на пристанищен работник.
От дете е влюбен в киното и театъра, носи кофата с лепилото на човека, който лепи афишите, мете киносалона, за да го пуснат да гледа филма.
Завършва италианския колеж, където играе в любителски театрални постановки.
Постъпва в класа на Стефан Сърчаджиев в двегодишна театрална школа. Втората година класът се ръководи от Боян Дановски. В дипломния им спектакъл "Както ви се харесва" на Шекспир Карамитев изпълнява ролите на Орландо и Жак.
През 1947 г. е назначен за стажант артист в Народния театър, където работи до 1973 г. Дебютира на професионалната сцена в "Млада гвардия" на Фадеев. Многоликият му талант израства по пътя на пресъздаване на образи от произведения като "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Тревога", "В навечерието", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Хенри Четвърти" и много други. Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев. Преподава във ВИТИЗ, участва в записите на радиопиеси, гласът му звучи сутрин по радиото години наред в поредицата за най-малките "Весел ранобудник". Участва и в постановки на телевизионния театър.
Филмовият дебют на Апостол Карамитев е в лентата "Утро над родината" (1951). Незабравими са ролите му в лентите "Под игото" (1952), "Песен за човека" (1954), "Героите на Шипка" (1955), "Легенда за любовта" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец 13" (1958), "Нощта срещу 13-и" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Свобода или смърт" (1969) и др.
Преподава актьорско майсторство и режисура в театралната ни академия. 

В книгата си "Игрите" Леон Даниел разказва: "Чочо беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-"апашка", италианска, и затова, едва завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно обяние. Прочу се не с Орландо, а с полицейския инспектор Могилански в някаква антифашистка пиеса на Стрелков. Играеше с едри мазки, "характерно", преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше решил да се отказва, за да учи режисура в Съветския съюз, но нещо го спрели и Дановски го утешил. Казал му бил: "Твоето време скоро ще дойде." Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.
Разбира се, това стана чрез киното. Петдесетте години имаха нужда от един особен герой - симпатичния "хъшлак", който се "поправя". Двайсет-двайсет и пет годишните (тогава това беше възрастта, в която момчетата ставаха мъже). И когато на екрана се появи Чочо с ъгловатата си подтичваща походка, с вечно питащите горящи очи, с беладжийския си нрав и героичния жест накрая - цялото младо поколение го призна за свой."

Актьорът си отива безвреме на 9 ноември 1973 година.

От www.teatri.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google