Изкуство

balgari.bg

Сатирик описва живота с тъжна ирония

Георги Стаматов е роден на 25 май 1869 година в Тираспол, Херсонска губерния. Детските и юношеските си години прекарва в Акерман, Одеса и Николаев, където учи в гимназията. Според някои биографи до шестнайсетата си година Стаматов не подозира българския си произход и не говори български, а руски език. Едва след Руско-турската освободителна война узнава, че е българин - когато неговият баща, юристът Порфирий Стаматов, се връща в старата родина и постъпва на служба като председател на Касационния съд.
През 1882-ра и младият Георги Стаматов идва в България. Постъпва във Военното училище, завършва го успешно и става офицер в Трети артилерийски полк. Скоро обаче напуска войската и завършва право в Софийския университет. Работи като съдия в Трън и Кюстендил.
Първия си разказ - "Откога Загорови са щастливи", Стаматов печата в сп. "Мисъл" през 1893 година.
Публикува и в "Българска сбирка", "Наш живот", "Съвременник", "Просвета", "Наблюдател", "Съвременен преглед", "Ново време", "Златорог", "Слънце", "Обществена мисъл" и др.
Творческият му поглед, формиран от руското и френското литературно наследство, се характеризира с фокус върху трагикомичните конфликти, отрицателното, смешното, които представя със средствата на реализма и обагря със саркастична ирония.
Убеденият песимист Георги Стаматов рисува живота в тъмни краски, като черпи мразно вдъхновение от дългата си юридическа практика, която го среща с порочните измерения на човешката душа.
Стаматов е сред малцината писатели, направили града и неговите хора обект на своите произведения. Белетристът познава добре провинциалния град с неговата тишина и еднообразие, но изследва и столицата, на чийто растеж е свидетел и който увековечава в новелата "Малкият Содом".
С чеховска проницателност Георги Стаматов документира живота на малкия човек, на чиновника, на съдията. Значителна част от разказите му носят имената на своите герои ("Паладини", "Вирянов", "Лида Друганова", "Арданов", "Нарзанови" и др.).
Стаматовият разказ, макар и обикновено кратък, не е анекдотичен, напротив - събитието следва своя развой, отделните епизоди са разделени с големи вречеви паузи, повествованието напоня драматургична творба, ретроспекцията е широко използван похват, а диалогът - жив, духовит, ироничен.
Редом с Алеко Константинов и Стоян Михайловски Георги Стаматов е един от най-ярките български сатирици - изобличители и моралисти.
Автор е на романа "Рибари (1942), на военната новела "Вестовой Димо", на критическото изследване "Чардафон Великий" - историята през призмата на хумористичната фамилиарност".
През 1934-та излиза сборникът му разкази "Прашинки".
Писателят умира на 9 ноември 1942-ра в София.

Етикети:
 

Живописен авангард

Живописецът Греди Хаим Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен.  През 1981 г. завършва стенопис във Великотърновския университет в класа на проф. Никола Гелов.
Специализирал е в Сите дез Ар, Париж - 1996 г., Фондация "Лалан", Ню Йорк - 1998 г., и Интернешънъл студио програм, Ню Йорк - 1999 г.
През 1986-1987 г. Греди Асса, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство "Градът". Заедно правят редица изложби, а през 1989 г.  основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев - Кристо, и на Харалампи Орошаков. След разпадането на група "Градът" Греди Асса се съсредоточава основно върху  живописта.
Твори в областта на пейзажа, голото тяло, абстрактната живопис. Предпочитаните от твореца техники са акварел, туш и маслени бои. Характерни за стила му са интензивността на цвета и енергията на контраста.
Греди Асса има над 80 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, сред които "Срещи с Новия свят" - Американски културен център в София, Галерия "Студио 9" - Лондон, "Поетичният експресионизъм" в галерия "Бруум стрийт" в Ню Йорк, "Отвъд интериора" в галерия "Ирида" - София, "Кюнци", галерия "Циклоп" - София, "Вътрешни пространства" - в галерия "Райко Алексиев", София, "Приключения на живописта" - галерия "Корея" в Сеул, и др.
Творби на Греди Асса са притежание на музей "Петер Лудвиг" - Кьолн, Музей за европейско изкуство - Кларенс, Ню Йорк, Корпоративна колекция "Студио 9" - Лондон, Корпоративна колекция "Франк Пажес" - Баден-Баден, Национална художествена галерия - София, Софийска градска галерия, Музей на паметта за холокоста - Вашингтон, Музей за еврейско изкуство - Виена, Фондация "Фридрих Науман" - Бон, Колекция "Джон Бърнс" при Бостън колидж.
Преподавател е и ръководител на катедра "Мода" в НХА, а в периода 2000-2004 г. е заместник-ректор.

Етикети:
 

Той рисува портрети на... къщи

Художникът Атанас Маринчешки е роден на 3 април 1965 г. в село Костиево, Пловдивско.
Завършва полицейското училище в Пазарджик, помощник оперативен работник е в отдел "Тежки престъпления" на Областната дирекция на МВР в Пловдив.
Рисува портрети на издирвани от органите на реда лица по описания на очевидци и жертви. Напуска през 1992-ра и още първата му изложба живопис се радва на голям успех.
Днес картини на самоукия художник са притежания на колекционери в над десет държави, подредил е близо 50 изложби.
В изкуството изминава пътя от сюрреализма до романтизма.
Двете основни творчески предизвикателства пред Маринчешки са омагьосващият с колорита си български пейзаж и женската красота.
Рисува поредица картини, които запечатват отминаващата хубост на старите селски къщи. За целта пътува из България и наблюдава обезлюдените села.
Ексцентричният живописец назовава и експозициите си с провокативни имена, например "Нежна е нощта" или дори "Без заглавие".
Живее и работи в родното си село.

Вижте старите къщи на Маринчешки тук
Етикети:
 

Следеният, последвал мечтите си

Веселин Бранев е роден на 28 април 1932 г. в София. През 1956 г. завършва право в Софийския университет.
Работи като инспектор в ДП "Разпространение на филми", преводач е в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. "Вечерни новини" (1958-1961), зам. гл. редактор в "Редакция за чужбина" при Славянския комитет (1970-1971), редактор в сп. "Лъч" (1972-1975).
Публикува над 40 кинорецензии в периодичния печат. В Студия за игрални филми "Бояна" е сценарист и режисьор от 1957 г.
От 1997 г. живее в Канада.
Веселин Бранев е автор на книгите "Чаша кафе сутрин" (разкази), 1966, "Осъмване без някого" (повест), 1967, "Следеният човек" (роман), 2007, издаден и на франски.
Като съсценарист работи по филмите "Рибарят" (анимационен), "Най-дългата нощ", "Апостолите".
Сценарист и режисьор е на "Записки по българските въстания", "Хотел "Централ", "Убийства", "Крехко равновесие", както и на документалните ленти "Софийски камерен оркестър" и "Бойният пилот".
Веселин Бранев е носител на Орден "Кирил и Методий" - I степен. "Най-дългата нощ" е отличен със "Златна роза" във Варна през 1967 г., а "Хотел "Централ" печели награда в Авелино, Италия.
Романът му "Следеният човек" получава извънредната награда за документалистика "Хеликон" през 2007-а.
В "Следеният човек" Веселин Бранев разкрива своите сложни отношения с Държавна сигурност, публикува и коментира обемистото си досие в архивите на политическите специални служби през 60-те,70-те и 80-те години на миналия век.
Бранев почина на 21 февруари 2014 г. 

Етикети:
 

Кино като изповед

Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 г. в Бургас. Завършва филмовия институт в Москва. Дипломната му работа е по разказа на Хайтов "Изпит" и е озаглавена "Бондарь" (бъчвар).
В българското кино Дюлгеров дебютира с новела по същия разказ, вече под името "Изпит" - лента с много визия и малко текст.
Тогава критиката пише, че в българското кино влиза режисьор с почерк извън познатите стандарти и канони на соцреализма, дързък млад човек с вкус към експериментаторска визия и изповеден прочит на историите, които разказва.
Дюлгеров демонстрира тези свои качества и в "Авантаж".
Филмът има невероятна съдба. Не разрешават на Георги Дюлгеров да снима тв сериал за Априлското въстание под заглавието "Да отвориш рана". Остават само пробните снимки на Руси Чанев като Бенковски и творческото партньорство на двамата.
По-късно Чанев показва на Дюлгеров книгата на Петко Здравков "Един прокурор разказва", актьор и режисьор заедно пишат сценария.
През пролетта на 1976 г. сценарият е приет и работат по филма започва.
Две години по-късно "Авантаж" впечатлява строгото жури на фестивала в Западен Берлин в състав: Патриша Хайсмит, Лариса Шепитко, Серджо Леоне, Тео Ангелополус, Конрад Волф.
Лентата на Дюлгеров взима "Сребърна мечка" - и досега това е най-голямото международно признание за българското кино.
Веднага след "Авантаж" режисьорът заснеме "Трампа" по книгите на Ивайло Петров "Объркани записки" и "Три срещи" - филм за силата на таланта, за творческите компромиси и сложните човешки отношения. Този филм запази за българската история образа на Петя Дубарова, която в епизодична роля играе себе си.
През 1980 г. на екран излиза "Мера според мера" - магическа смес от игрално и документално кино. 
"Мера според мера" е и последният филм на Григор Вачков.
По мотиви от едноименната новела на Радичков Георги Дюлгеров снима "Козелът".
Отново Руси Чанев, с когото работи в "Мера според мера" режисьорът снима в "Буферна зона", а с "Лейди Зи" печели Голямата награда на фестивала "Сърцето на Сараево" и "Златна Афродита" от варненския "Любовта е лудост".
Проф. Георги Дюлгеров е член на Европейската филмова академия от 1994 г. През 2014-а бе отличен с Наградата на София за цялостен принос в развитието на киноизкуството у нас.


Интервю с твореца помества вестник "Монитор"
Етикети:
 
Страница 3 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google