Изкуство

balgari.bg

Наш детски автор с милионни тиражи

Писателят Панчо Панчев, или Дядо Пънч, е роден в София на 17 ноември 1933 г. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това - през 1955 г., театрознание във ВИТИЗ при професор Гочо Гочев.
Бил е главен редактор на списание "Театър" (1966-1969) и на детското списание "Славейче" (1997-2002).
Повече от половината от написаното за театър Панчо Панчев посвещава на малките зрители, а след 90-те г. на ХХ век, вече като Дядо Пънч, е автор на десетки книжки с приказки, стихотворения, стихотворни гатанки, сценарии за анимационни филми и на един роман за деца - "Дневник на слончето Моди".
Панчо Панчев пише пиеси - "Очи в очи", "Тайната на старата къща", "Писмото", "Ромео, нима още живееш?", "Голямото имане", "Покана от Париж", "Третото ухо", "Ама че крокодил!" и други, между които двайсетина заглавия, играни от радиотеатъра. Негови пиеси (главно за най-малките) са поставяни от театрите във всички български градове, от радиотеатъра и от телевизионния театър, а също и зад граница.
В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса "Приказка за калпаците" (един от най-играните български драматургични текстове извън пределите на страната), а в някои страни са поставяни "Очи в очи", "Вълци нема", "Приказка за тиквата", "Произшествие", "Има ли смисъл да утепваме мечка?", "Принцесата и свинарят" и др.
Освен сборници или отделни издания на пиеси Панчо Панчев има и десетки книги и книжки за деца, сред които "Приказки с лъжи", "Приказки от близо и далече", "Ако искаш, вярвай!", "Целуната жаба", "Стихотворения за тебе", "Стихотворения с мустаци", "Зоологическа азбука", "Гатанки за лека нощ", "Отгатнете градовете". Някои от книжките му с гатанки са издавани в тираж над 1 милион.
Автор е на стихосбирката "Неизречено на глас", превежда стихове и приказки от руски.
Дело на Панчо Панчев са сценариите "Шаро - пасажер", "Шаро - фотограф", "Шаро - детектив", "Шаро - музикант", "Мимоходом", "Страст", "Наследници".

Творби на писателя са публикувани на http://liternet.bg
Етикети:
 

Мост между старо и ново гради възрожденски строител

Уста Генчо Кънев се ражда в тревненските колиби Генчевци през 1829 г. - годината, в която Високата порта разрешава на християнското население да възстановява разрушените си и опожарени църкви и да строи нови.
По времето, когато малкият Генчо поема по пътеките от родното си силце към килийното училище в църквата "Архангел Михаил" в Трявна с "една цепеничка под мишница", уста Димитър Сергюв вече е построил в града Калинчевата къща, Дядо Добревата къща, котелската църква "Св. св. Петър и Павел".
Именно Димитър Сергюв е майсторът, от когото се учи Генчо Кънев, Сергюв е втората голяма школа за него след школата на баща му, при когото чиракува цели десет години. Докато при баща си обаче изучава масивните конструкции (уста Къню Тревнали е градил фарове и военни укрепления в Цариград), при Димитър Сергюв младият строител овладява "принципите, по които се формира художественият образ в архитектурата".
Получава майсторско право преди трийсетата си година като калфа при уста Димитър Сергюв, най-вероятно - при строежа на храма "Свети Георги" в Трявна. Може би амвонът в тази църква, изработен и подарен от Генчо Кънев, ознаменува именно това събитие.
Подобно на своя голям приятел Петко Славейков, и уста Генчо цял живот страда от "недостатките" на своето образование. Често контрактите, които перфектно съставя, биват написвани от другиго, но проектите си ги прави сам. Ако трябва да начертае "кръжилата" на прозорците, толкова обикнати и характерни за него архитектурни елементи, засводяванията и куполите, той туря на хартията паричка или захлупва чаша.
Осъзнал, че строителството по нашите земи трябва да поеме по нов път, в Румъния той се свързва с "архитектон" и от него се научава сам да чертае планове и фасади. За тая цел си устройва вкъщи проектантски кабинет. Върху изработено от самия него столче, покрито със стъкло, нарежда своите чертожни принадлежности. Една цяла зима не се занимава с нищо друго, освен да се учи да чертае.
Едва 35-годишен, вече строи по няколко сгради едновременно. Непрекъснато образоващ се, владеещ няколко езика, уста Генчо смело използва композиционни и стилови елементи от различни епохи.
Наричат го Големия не само защото има и уста Генчо Новаков Малкия, а и защото наистина е голям майстор, посветил се на строителството с чувство за мисия. Построеното преди него "чете" като жив учебник по архитектура, с отвес и аршин в ръка обикаля Ришельовския лицей в Одеса и вземал мерки, за да изгради после Априловската гимназия в Габрово. Свободолюбив дух, уста Генчо Кънев подпомага финансово делото на Апостола. Отглежда и възпитава три деца.
Няма списък на наследството на Уста Генчо, който да претендира за изчерпателност и точност.
Знае се със сигурност, че е съградил десетки църкви, мостове, къщи и училища. Сред тях - катедралата във Видин, храм "Свети Димитър" в плевенското село Горна Студена, църквите в Лозарево, Иречеково - Ямболско, в Омуртаг и Айтос.
На Божията майка са посветени други негови градежи - варненската катедрала, църквите в Калофер, Поморие, Карнобат, Мирпан, Старо Стефаново.
Църкви "Св. Св. Кирил и Методий" уста Генчо вдига в Свищов, Созопол, в еленското село Константин, в Севлиево строи "Св. Троица", гради църкви в Ямбол, Враца, Елхово, Здравец - Разградско, Комарево, Трънчовица - Плевенско, Тутракан, Червена вода - Русенско, и др. В Русе майсторът е издигнал и джамия, и синагога. Строи и мостове по Дряновската река - негово дело е първият български мост с хоризонтално платно.
Освен прочутата Априловската гимназия, уста Генчо Кънев строи Мъжката гимназия във Варна, училищата в Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Боженци, Благоево и др.
Дълги години работи с учителя си Димитър Сергюв. С Колю Фичето се познават, но не са работили заедно.
Единственият голям научен труд, посветен на уста Генчо, е монографично изследване на арх. Маргарита Коева и арх. Николай Тулешков "Първомайстор Генчо Кънев" (1987).
Възрожденският строител умира през 1890 г. в Сарафово.

По статията на Вера Христова, публикувана в www.tryavna.bg
 
На снимката: "Успение Богородично", Варна
Етикети:
 

Майсторът на акварелния пейзаж

Константин Щъркелов, един от изявените ни пейзажисти, майстор на виртуозна акварелна техника, се ражда на 12 (25) март 1889 година в София в семейство на обущар.
Баща му умира, когато Константин е едва на 13. Юношата тябва д апомага на семейството си - работи в обущарски работилници, продава вестници, статист е в Операта и Народния театър.
През 1906 г. Контантин Щъркелов постъпва в Рисувателното училище и още първия семестър участва в конкурс между студентите от всички курсове за есенен пейзаж. Печели втора награда. Няколко месеца по-късно получава първа награда за зимен пейзаж. Това е изненада за професори и студенти.
Тези първи месеци от следването на неизвестния дотогава художник са разказани в спомените на неговия състудент Димитър Чорбаджийски - Чудомир. "Спомням си - пише по-късно той - едно високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж."
Бедността принуждава Щъркелов още в края на втората година от следването си да напусне Рисувателното училище.
18-годишен, заминава за Одеса. Без средства, без познанства и препоръки, Щъркелов намира подслон на първо време в известния одески манастир "Андреевское подворие" - убежище за много български гурбетчии, студенти и изпаднали занаятчии. Манастирът е осигурявал на пребиваващите в него само подслон, чай и хляб.
Малко по-късно художникът се мести в многолюдна стая в града. Рисува всеки ден, продава акварелите си на одеските книжари.
На втората година от престоя си в Русия Щъркелов заминава за Москва. Дни наред младият българин обикаля залите на Третяковската галерия, изучавайки изкуството на руските художници.
В края на 1909 г. се връща в България, събрал огромен опит. Иска му се обаче да има диплома, защото този документ би му дал право да бъде учител.
През 1910 г. представя в Тръпковата галерия четири неподписани акварела, които веднага са продадени. Успехът на картините го учудва, но и му давасили да продължи.
Същото лято тръгва за Павликени, Севлиево, Габрово и Търново, като по целия път рисува. Тук именно Щъркелов съзира цъфналите поляни, глоговия храст, посипаните със слънчеви петна сенки край безлюдния път, които ще останат любимите му сюжети.
Тази обиколка става повод през следващата 1911 г. Щъркелов да организира и първата си самостоятелна изложба. Салонът, в който младият художник излага картините си, е необикновен - това е стаичката, служеща за гардероб към салона по история в Рисувателното училище. Въпреки това младият художник се представя с почти 80 творби, много от които са откупени още в самото начало на изложбата. Името Кностантин Щъркелов става известно на критици и публика.
Със спечеленото Щъркелов поема към Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Лозана, Женева и Венеция.
След 75 дни се връща в родината обогатен, дори е нарисувал нови 35 картини, докато е пътувал.
По време на Балканската война (1912-1913) и последвалата я Междусъюзническа война (юни-юли 1913) Щъркелов е военен художник - рисува скици и етюди от ежедневието на войниците. През 1917 г. отново е военен художник - по време на Първата световна война. В над 300 скици и рисунки запечатва живота на фронта.
През 1915 г. Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. През 1919 г. е сред основателите на дружеството "Родно изкуство" и участва във всички негови изложби.
Щъркелов е рисувал почти всички кътчета на нашата земя. В картините му са запазени изгледи от Черноморието, Дунава, подбалканските полета, от Витоша, Лозенската планина, Плана и Верила. Остава обаче несравним певец на големите ни планини - на Рила, Пирин и Родопите.
Константин Щъркелов е автор на текста на шлагера "Разлъка", за който се твърди, че бил любимата песен на цар Борис.
Художникът месеци наред крие Йонко Вапцаров, бащата на поета, от враговете му в размириците между македонстващите организации. Когато обаче го призовават да даде мнение за Никола Вапцаров по време на процеса, той се изказва критично за нелегалната му дейност. След 9 септември 1944 г. Константин Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.
В началото на 50-те години актрисата Магда Колчакова се среща с Вълко Червенков и поставя въпроса за право на Щъркелов да показва и продава работите си. Завръщането дава възможност на художника да построи двуетажен дом в квартал "Изгрева", и то със средства от новите му прояви - преди това имуществото му е конфискувано, а апартаментът му е унищожен при бомбардировките над София.
На 29 април 1961 г. Чудомир пише: "Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба." 

Етикети:
 

Със сценична магия в кръвта

Стефан Мавродиев е роден 29 декември 1943-та във Варна.
Сценичната магия е в кръвта му - баща му е учител и актьор, майка му пее във Варненската опера. Седемгодишен, Стефан се записва в театралната школа към Пионерския дом във Варна. Учи във ВИТИЗ в класа на Методи Андонов и се дипломира през 1967 г.
Играе най-напред в Пловдив, после - на сцената на Младежкия театър, Театър 199, в Сатиричния, в Народния, в постановки по Чехов, Брехт, Шекспир, Джоузеф Хелър, Стефан Цанев.
Сред емблематичните му роли на сцена е на прочутия луд (Дарио Фо пише тази роля за себе си) в "Случайната смърт на един анархист", постановка на Андрей Аврамов, в Младежкия театър.
В началото на 2001 г., след  2-годишни перипетии, авторският спектакъл на Стефан Мавродиев "Йестърдей" най-после вижда бял свят на сцената на Младежкия театър.
Поне петдесетина са ролите на Мавродиев на големия екран, сред тях - в "Прости нам" (2003), "Лист отбрулен" (2002), "Търкалящи се камъни" (1995), "Искам Америка" (1991), "Бащата на яйцето" (1991), "Карнавалът" (1990), "Юдино желязо" (1989) "Понеделник сутрин" (1988), "Пет жени на фона на морето" (1987), "Място под слънцето" (1986), "Мечтание съм аз" (1985), "Опасен чар" (1984), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "24 часа дъжд" (1982), "Щурец в ухото" (1976), "Иван Кондарев" (1974), "Иконостасът" (1969), "Ако не идва влак" (1967).
Играе и в тв поредиците "Мера според мера" и "Нечиста сила".
Пише стихове от 1969-а, но първата му книга (те са вече пет) излиза чак през 1994 г.
През 2014-а Стефан Маврдиев бе удостоен със специална награда "Икар" за изключителен принос към българския театър.

Интервю с Мавродиев помества www.trud.bg
Етикети:
 

Гуруто на модерната визия

Теодор Ушев е роден на 6 февруари 1968 г. в Кюстендил. Син е на художника Асен Ушев. Учи в Пловдив, а през 1995 г. завършва графичен дизайн в Националната художествена академия. През 90-те се утвърждава с поредица театрални плакати.
От 1999-а Ушев живее и работи в Монреал. От 2010-а преподава и провежда различни уъркшопове и майсторски класове в повече от 20 университети и фестивали по света - в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Англия.
Автор е на късометражни анимационни филми, повечето от които ("Тауър Бауър", детският "Царица", "Човекът, който чакаше" - по текст на Кафка, "Дневниците на Липсет", "Демони", "Глория Виктория") печелят престижни международни награди по цял свят.
През 2013 г. участва на Фестивала за късометражно анимационно кино в Клермон Феран, където е направена ретроспекция на негови творби, а той самият е поканен като почетен член на международното жури на фестивала.
Ушев е автор и на анимацията на заглавната страница на сайта на музиканта от "Пинк Флойд" Дейвид Гилмор.
През 2012-а българската група "Котарашки" направи видеоклип към песента "Демони", продуциран от известния илюстратор.
Извън анимацията Теодор Ушев работи по различни експериментални проекти. През юни 2013-а в Познан прави пърформанс на филмовата си трилогия "XX век" с лайв изпълнение на музиката към филмите със симфоничния оркестър на полския град. През декември същата година подрежда експозиция "Славеи през декември" с картини от сцени на негови филми в Любляна.
Пак през 2013-а в рамките на престижния международен фестивал Sommets du cinema d’animation в Монреал бе открита инсталацията "3-тата страница след слънцето", най-новия проект на Ушев. Инсталацията е дръзка провокация към размисъл за съдбата на книгите в дигиталния свят.

Още за световноизвестния ни аниматор разказва www.dnevnik.bg
 
Страница 4 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google