Изкуство

balgari.bg

Създал своя собствена танцописна система

Големият ни хореограф Борис Цонев е роден на 23 март 1900 г. в Плевен.
Любовта към народната песен и танц Борис наследява от дядо си - известен хороводец, и от баща си, известен в цяла Северна България с майсторското интерпретиране на над 500 игрови песни.
Борис Цонев танцува от дете. Като ученик в гимназията организира младежки седенки, където се играят ръченица и хора.
След като завършва гимназия, Цонев става директор на училище в едно никополско село. Тук създава първата си танцова група.
Следващите години преподава в Плевен и Оряхово, където през 1927 г. сформира първата специализирана танцова група в България, наречена "Българска китка".
За две години "Българска китка" обикаля България. Прославя се и зад граница - печели първа награда на Международния конгрес за народни танци в Унгария, носител е на награди от конкурсите за народни танци във Виена (1934), Лондон (1935), Берлин (1936) и др.
Участва при заснемането на филми ("Най-вярната стража" през 1928-а и "Песента на Балкана" през 1932-1933-та) и поставя написания по негово либрето битов балет в четири картини по музика от Христо Манолов "Под нашето небе".
Учител е по физкултура в V и VI мъжка гимназия в София. От 1945 година е преподавател по българска народна хореография във Висшия институт по физическа култура.
Борис Цонев изиграва огромна роля в създаването на множество танцови групи в страната. През 1929 г. той ръководи ансамбъл от 120 души.
Пътува из България, за да издирва и описва хора - така запазва над 2600 уникални фолклорни танца. Изобретява хореографска "азбука" за описване на различни хора.
Част от събраните хора и ръченици издава в три тома, като използва своята система. Автор е и на редица статии по проблеми на българската народна хореография.
Удостоен е с орден "Кирил и Методий" І степен.
Напуска белия свят на 30 март 1964 г.

Етикети:
 

Майстор на мозайката черпи вдъхновение от фолклора

Той е в основата на авангардната сценография през 20-те, 30-те и 40-те години на двайсети век, а поколение талантливи сценографи са негови ученици. Негови са витражите в Ректората на Софийския университет и мозаичните композиции в Съдебната палата. Създава десетки илюстрации. Занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление.
Иван Пенков се ражда на 30 април 1897 г. в Казанлък. Син е на фотографа и книгоиздателя Георги Пенков и учителката Мария Владева. От техните артистични изяви наследява пристрастието към театралната сцена.
Пенков учи в Търговската гимназия в Бургас, сражава се в Първата световна война. През 1919 година е приет в Художествената академия, където учи живопис при Петко Клисуров и декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов. През 1921 г. създава серия от живописни платна с изявена декоративност.
Между 1922 и 1924 г. Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер. Тези две години са оставили своя отпечатък с няколко експресивни пейзажа от Нюрнберг, Регенсбург и Мюнхен. Със събраните произведения от трите предходни години през есента на 1924 г. той реди самостоятелна изложба в Тръпковата галерия. Воден от идеите за значимостта на българското художествено наследство, Пенков създава поредица платна като "На чешмата", "Манастир", "Задушница", "Майка с дете", "Богомолци", с които се нарежда сред най-значимите фигури на движението "Родно изкуство".
Вдъхновение за творчеството си Иван Пенков черпи от българското художествено наследство - от иконописта и миниатюрите от средновековните ръкописи, от дърворезбените тавани, от шарените стомни и чипровските килими, от родопските халища и калоферските шевици. Рисуваните през 30-те години "Паисий", "Жътвар" (на снимката),"Разпятие", "Рилският манастир" и др. са част от моста, който Пенков прехвърля между минало и съвремие.
През 1937 г. художникът получава златен медал на Парижкото изложение.
Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията. Заедно с Иван Милев подготвят сценографии за авангардния "Театър Студия" в София, както и впечатляващото с приказно-декоративното си решение на "Принцеса Турандот", с което дебютират в Народния театър. От това време са емблематичните за българската сценография декори и костюми към "Опиянение" на Стринберг, "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Майстори" на Рачо Стоянов.
През 1939 г. Иван Пенков е поканен като преподавател (от 1945 г. - като професор) в Художествената академия. Там той основава Катедра по сценография.
От началото на 30-те години Пенков се изявява и в областта на мозайката (Софийската съдебна палата, аерогарата в столицата), стенописта (Бургаската търговска палата, залите на бившето Софийско застрахователно дружество "Орел").
Особено значим е приносът му за утвърждаването на витража в съвременното българско изкуство. Сред най-забележителните стъклописи у нас са неговите композиции с фигурите на свети Климент Охридски, княз Борис и цар Симеон Велики в Ректората на Софийски университет (1932), образите на Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на Българска народна банка (1939) и др.
Благодарение на любовта му към старите художествени занаяти, сериозната изследователска дейност и личните му изяви Иван Пенков допринася за възвръщане на интереса към кованото желязо, медните съдове, килимарството, писаната керамика. Автор е на мебели, декоративни кукли, метални предмети за бита, проекти за тъкани.
В края на 40-те и началото на 50-те години художникът преподава, проектира декори  за Народния и Младежкия театър, оглавява Института за изобразителни изкуства към БАН. По същото време в творчеството си се връща към фолклорната тематика. Създава удивителен по своята изразителност цикъл шаржове на колеги, сред които Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и др. Рисува свои автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голямата част от тях са от 1957-а, годината, в която на 28 ноември инфаркт прекъсва живота му. 

Още - на www.fakel.bg
Етикети:
 

На върха в два жанра

Звездата на оперната и попмузиката Орлин Горанов е роден на 8 август 1957-а в Берковица. Възпитаник е на детската хорова школа "Бодра смяна". Става солист на Представителния естраден ансамбъл при ГУСВ (1977-1985), учи във Вокалния факултет на Консерваторията в класа на Констанца Вачкова.
Още при своя дебют на Младежкия конкурс за забавна песен през 1978-а Орлин Горанов печели първо място с песента на Стефан Диомов "Интимно". В началото на 80-те завоюва няколко престижни международни награди - първа награда за изпълнение на немска песен на Шлагерфестивал в Дрезден през 1981-ва, трета награда на Интерталант в Чехословакия през 1983-та, втора награда на фестивала "Червеният карамфил" в Сочи през 1983-та. През 1984-та Горанов взима Голямата награда "Златният Орфей".
Песента му "Пътища обратни" по музика на Александър Бръзицов печели първа награда на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора". Пее на конкурси и концерти от Виетнам до Куба.
От 1989-а, година преди да завърши оперно пеене в Музикалната академия, Орлин Горанов е солист на Пловдивската опера. От 1994 г. има постоянни ангажименти във Фридрихщатпалас в Берлин, където изпълнява теноровите партии в някои от най-известните произведения, като "Травиата", "Трубадур", "Аида", "Риголето", "Бохеми" и др.
В попмузиката Горанов е известен с дуетите си с Нели Рангелова, Кристина Димитрова, Марияана Попова.
Бил е водещ на тв предаване за музика, играе в спектакъла "Операцията" в Сатиричния театър.

Чуйте "визитката" на Орлин Горанов - песента "Светът е за двама", тук
Етикети:
 

Поетът на любовта

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич.
Завършва Института за начални учители през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край.
Програмен ръководител е на радиото в Петрич (1955-1958 и 1960-1962), секретар на читалището в града (1962-1665).
Оглавява издателство "Народна младеж" през 1966-а, като ръководи и отдел "Поезия" до 1984-а. Заместник главен редактор е на списание "Пламък" от 1966 до 1975 година и главен редактор на вестник "Литературен фронт" от 1984 до 1988-а.
Именно Евтимов като директор на издателство "Народна младеж" пуска за печат книгата на Желю Желев "Фашизмът". По-късно, като главен редактор вестник "Литературен фронт", поетът е уволнен заради публикуването на руски статии за "перестройката" и защото отпечатва своя текст "Въздух за гласността" за обгазяването на Русе.
Първото свое стихотворение Евтим Евтимов публикува във в. "Пиринско дело" през 1951 г. 
Оттогава до днес сътрудничи на периодични издания и събира любовните си стихове в книги.
По стиховете на поета са създадени десетки попхитове. Сред златните му песни са "Високо" и "Протегнах две ръце да те прегърна" на ФСБ, "Горчиво вино" и "Ти си любовта" на Веселин Маринов, "Ако ти си отидеш за миг" на "Импулс", "Грешница на любовта" на Лили Иванова. Най-хубавите са събрани в томчето с емблематичното заглавие "Ако ти си отидеш за миг".
През 2009 г. е удостоен с националната литературна награда за поезия "Никола Фурнаджиев", връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество, постижения и национален принос в поетическия жанр.
За 80-годишни си юбилей през 2013-а Евтим Евтимов написа автобиографичната "Разрушаване на паметника" - пъстър калейдоскоп от размисли за миналото и забавни случки с някои от най-ярките личности в историята и културата ни - Тодор Живков, Младен Исаев, Георги Джагаров, Веселин Андреев.
И днес Евтим Евтимов работи неуморно като главен редактор на вестник "Новият Пулс", който дава трибуна на млади творци.

Стихове на Евтимов са публикувани онлайн тук
Етикети:
 

Виж кой рисува холивудските приказки

Малко след като завършва "Анимация" в НАТФИЗ, Владимир Тодоров е приет в лондонското Amblimation Studios през 1990 г. Студиото е собственост на Стивън Спилбърг, но нашият художник не знае това.
През 1997-а пък съдбата отвежда Владо в Лос Анджелис - той става част от екипа на "Уорнър брадърс", а по-късно - на "Сони".
В творческата си биография Тодоров има продукции като "Алиса в Страната на чудесата" на Тим Бъртън, поредицата за Хари Потър, "Космически забивки", "Стюарт Литъл", както и по няколко филма на носителя на "Оскар" за "Форест Гъмп" Робърт Земекис - "Полярен експрес", "Беулф", "Майло на Марс" и "Коледна песен". Неговото име присъства и в "Джак, убиецът на великани" с Юън Макгрегър и "РПУ На оня свят" с Джеф Бриджес. "Хари Потър и философският камък", "Ерагон", носителят на "Оскар" за късометражен анимационен филм "The Chubb Chubbs" също са част от портфолиото му.
От 2005-а Владо Тодоров работи на свободна практика.
В "Полярнен експрес" за първи път нашият художник използва техника, в която изображението е комбинация между снимка и рисунка.
Съавтор и илюстратор е на книгата "The Moon Rock", чиито филмови права са откупени от "Disney" и продуцентската компания на Земекис "ImageMovers".
Съавтор и автор на илюстрациите е в детската книга "Капризите на Оливър", както и на романа "Archipelago N.Y".

Още - на www.trud.bg
 
Страница 5 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google