Изкуство

balgari.bg

И малкият екран я обича

Едно от най-чаровните лица на българската сцена и екран - Виолета Гиндева, се ражда на 14 юни 1946 г. в Сливен.
Още като дете сама си изработва декори и кукли, за да поставя свои театрални спектакли пред децата от улица "Веслец" в родния си град.
За голямото изкуство, наречено театър, я открива Асен Траянов, който в тогавашния Дворец на пионерите води драматичен състав.
Виолета завършва ВИТИЗ през 1968 г. Започва работа в русенския театър "Сава Огнянов".
Първата й любов е телевизията - дебюта си пред камера прави в "Светът е малък" на Иван Радоев. В този спектакъл на Телевизионния театъкр за първи път си партнира със Стефан Данаилов. Творбата - под режисурата на Вили Цанков - печели втора награда на Международния фестивал на тв театри. Следва "Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев и Валери Петров - с него екипът печели втора награда на фестивала в Карлови Вари през 1968-а.
Година по-късно се Гиндева се снима в "Иконостасът", партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в "Черните ангели" на режисьора Въло Радев през 1970 г. Играе в "Демонът на империята" (1971), "Дъщерите на началника" (1973), "Спомен" (1974).
През 1975 г. се снима в "Сватбите на Йоан Асен" заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. В "Чичо Кръстник" на режисьора Стефан Димитров си партнира с Коста Цонев, Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988).
Широката публика я познава от ролите й в постановки на Телевизионния театър. Играе на сцената на Народния театър. Когато отказва ангажимент в тв поредицата "На всеки километър", пет години не я канят в киното - такава е партийната разпоредба.
Още с първите си изяви Виолета Гиндева грабва сърцата на публика и критика. Печели Първа награда за женска роля на Международния Варненски кинофестивал през 1968 г., Трета награда за женска роля на Петия национален преглед на българската драма и театър през 1974 г., Първа награда на Първия национален преглед на кафе-театрите през 1982 г.
Носителка е на Орден "Св. св.Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (2006).
Създава Първия международен филмов фестивал за Европейско кино под патронажа на ръководителя на Европейската делегация Дмитрис Куркулас през 2004 г.
От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.
От 2008-а ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Води клас и в Театралния колеж "Любен Гройс".

Още срещи с актрисата - на www.monitor.bg и www.168chasa.bg
Етикети:
 

Неврокопската магия

Народната певица Николина Чакърдъкова е родена на 4 септември 1969 г. в Гоце Делчев.
Талантът й не остава незабелязан и на 16 години тя започва да пее в Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци в родния си град под ръководството на Запрю Икономов.
Две години по-късно кандидатства в Държавния ансамбъл "Пирин" и се мести в Благоевград, но не след дълго се връща в Гоце Делчев, където създава семейство.
През 1995 г. излиза албумът първият й албум - "Чакай ма, батьо Ванчо".
През 2000 г. прави спектакъла "Любов и мъка от Македония", където песни, танци, костюми представят Пиринския край. Година по-късно прави "Пуста младост" с Неврокопския ансмбъл и постига нов успех пред българската публика.
Следват спектаклите "Българска сватба", в който свирят 40 тъпана, и коледният "Една мечта" (2004).
Зрелищните постановки се издават в албуми и се излъчват в тв ефира.
През 2002 г. талантливата певица създава школата "Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл", в която деца от различни възрастови групи учат фолклорна музика и танц.
През 2006 г. фондация "Николина Чакърдъкова" реализира проекта "Родино моя", който има за цел да представи фолклорното ни богатство пред българите зад граница и на чужденците.
Отличието "Личност - пазител на традициите" бе заслужено присъдето на Чакърдъкова през 2013-а.

Още за певицата - на www.chakardakova.com

Нейни изпълнение чуйте тук
 

Живописецът на морската стихия

Един от първите ни художници маринисти - Александър Мутафов, е роден в Шумен на 8 май 1879 г. в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война Нако Мутафов.
Гимназиално образование бъдещият художник получава във Варна. Именно тук е първият му досег с музата на цялото му творчество - морето.
От 1899 до 1902 г. Мутафов учи живопис в Художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. - в Академията в Мюнхен при професор Лео фон Льофц. След завръщането си в България, по време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна Преславска дивизия. По-късно, по негова молба, е преместен във Варна към Черноморския флот.
В този период Мутафов води истинска "война с четка в ръка" - създава над 200 творби с молив, туш, акварел, маслени бои. Много от тях - ескизи и малоформатни рисунки, днес са притежание на Националния военноисторически музей.
Работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен за преподавател в Художествената академия в столицата, а от 1921 г. е професор по практическа и конструктивна перспектива. Член е на Дружеството "Съвременно изкуство" и е сред основателите на Дружество "Родно изкуство".
20-те и 30-те години на ХХ век са решаващ период за окончателното формиране на художествения стил на Мутафов. Морският пейзаж и животът на моряците и рибарите доминират в творчеството му.
През 1937 г. Мутафов получава сребърен медал на Парижкото изложение за картината си "Синята лодка". Участва във всички изложби на "Родно изкуство", в много общи изложби и в представяния на българско изкуство зад граница.
Самостоятелни експозиции подрежда в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.
Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и др., Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина.
Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта му на 25 ноември 1957 г. в къща музей.

Етикети:
 

Българска четка в Холивуд

Художникът и аниматор Румен Петков е роден на 26 януари 1948 г. в София.
През 70-те и 80-те години е част от екипа на сп. "Дъга", създател е на филмовата поредица "Приключенията на Чоко и жабока Боко".
Отличен е със "Златна палма" в Кан, но не взима приза в ръце. Наградата е присъдена на него и на Слав Бакалов за филма им от 1983-а "Женитба". За признанието научават по телефона, защото не са изпратени на фестивала. Къде е сега блестящата им палмова клонка, никой не може да каже.
Художниците работят върху анимацията независимо един от друг. Петков рисува историята на кандидат-младоженеца отвън, Бакалов щрихира ставащото в главата му. Как са свързани двата свята ли? Когато героят на Петков например си бръкне в ухото, влизаме в създадените от Бакалов мисли.
През 1990-а Румен Петков заминава за Съединените щати. В Лос Анджелис късметът му се усмихва в лицето на Джон Уилсън - двамата се познават от Седмицата на световната анимация в Атина през 1985-а. Препоръчан от Уилсън, Румен Петков започва да рисува в малко студио. Бързо овладява и компютрите.
Скоро го наемат в "Klasky Csupo" - авангардното студио на унгарци, залагащо на европейския стил. В него се ражда прочутото "Семейство Симпсън". Тук Петков стартира като анимейшън чекър - човек, който проверява за грешки филмите. После се присъединява към екипа на аниматорите.
В средата на 90-те влиза в Cartoon network. Компанията се намира в прочутата анимационна лаборатория "Hanna-Barbera". Две години Румен работи по любимите на милиони деца и възрастни "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър", "Крава и Пиле". В "Юнивърсал" пък се труди върху емблематичната поредица "Уди Кълвача".
Днес Румен Петков рисува и преподава.Известен е като един от най-добрите слагъри - професионалистите, задаващи ритъма на филма. Позволяват си ги само големи студиа като "Дисни" и "Юнивърсъл".

 

"Бащата" на "Сърдитко" играе Бай Ганьо

Чичо Стоян, с чиито стихове са израснали поколения българчета, е роден в село Дивотино, Пернишко, на 21 юни 1865 г. Дали му името Стоян Михайлов Поптодоров.
Като юноша бъдещият детски писател избягал от дома си. Родителите го търсили цели две години без успех. Неочаквано чичо му, охранител на княз Александър Батенберг, при едно посещение в Лом го открил - Стоян бил чирак в една бръснарница, и го върнал у дома.
Изпращат го в Духовната семинария в Горна Оряховица. Но не задълго.
Още по времето, прекарано в Лом, Стоян е силно впечатлен от съчиненията на Димитър Маринов за народната мъдрост и от изследванията му на еротичния фолклор. Стоян започва да записва цинични песни и поговорки. Някои от тях обработва в рими.
Скоро напуска Семинарията и се връща в столицата.
Баща му обаче не го приема в дома си и бъдещият писател става чирак в гостилница. Оттам пък го изгонват, защото се заседява на сладки приказки с клиентите, затова тръгва из България с цигански катун.
По това време избухва Сръбско-българската война и Стоян Поптодоров се записва доброволец. Попада в плен, но с артистичния си талант така обърва похитителите си, че вместо в техните окопи те го водят в българските. Така талантливият младеж разбира, че може да служи на Мелпомена.
Скоро след се жени, но съпругата му умира. Тогава бъдещият детски автор Чичо Стоян се отдава на театъра и се включва в трупата на Константин Сапунов "Просвещение". Междувременно баща му решава да му даде голяма за времето сума. Стоян ги влага в реквизит и декори за голям спектакъл при откриването на Първото изложение в Пловдив през 1892 година. Буря обяче осуетява представлението.
На следващата година, вече 28-годишен, Стоян Поптодоров среща в кюстендилското читалище 15-годишната Руска. Женят се веднага. Девойката също пише стихове и играе на сцената, приемайки артистичното име Роза Попова.
Стоян и Роза обикалят страната и изграждат театрални трупи, като създават и своя пътуваща театрална формация. През 1922 г. Чичо Стоян изиграва Бай Ганьо в едноименната лента на кинематографическа кооперация "Янтра филм".
Творческият път на Стоян Попов започва през 1894-1895 г. със стихосбирка социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече с псевдонима Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник "Славейче". През 1926-1927 г. издава детския вестник "Зведица", а по-късно и списанието "Звездица за деца". В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми.
Сред най-известните стихотворения за деца на Чичо Стоян са "При мама и при татко", "Сърдитко", "Майчина отмяна", "Играчка-плачка", "Анка и Писанка" и много други, включвани в антологии и в самостоятелни сбирки като "Детска китка", "Правото и кривото", "Чичова китка", "Детелинки".
Оставил е и еротична поезия, събрана в скандалните "Ергенски раздумки", "Нашенски раздумки", и "Шопски раздумки".
Умира на 31 декември 1939-а в София.

Етикети:
 
Страница 6 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google