Изкуство

balgari.bg

Певецът на марионетките

Чавдар Мутафов е роден в Севлиево на 1 октомври 1889 година.
Завършва основното си образование в родния град, а гимназия - в София. Завършва машинно инженерство (1908-1912) и архитектура (1923-1925) в Мюнхен. В периода 1925-1927 г. е член на литературния кръг "Стрелец". Участва във войните. Работи като архитект, критик, редактор. Сред учредителите е на Дружеството на есеистите в България и на Съюза на приятелите на филма у нас, член на ПЕН клуб и на Европейския писателски съюз. Жени се за писателката Фани Попова.
През 1944-та Чавдар Мутафов е изключен от СБП с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945-а без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946-а е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. "Архитектура". След 1947-а до смъртта му на 10 март 1954-та негови текстове не са публикувани.

Чавдар Мутафов пише проза, литертурна критика, изнася сказки в столицата и страната, сътрудничи на списанията "Везни", "Златорог" и др. Редактор е на седмичниците "Изток" и "Стрелец". Признат е за един от най-значимите представители на бългърския литературен авангард. Специфичния си стил формира главно под влияние на немския експресионизъм.
"Декоративната" проза на Мутафов е създадена почти изцяло през 20-те години на двайсети век и до голяма степен определя облика на българската експресионистична проза. Основните теми в творчеството му са свързани с разпадането на човешката психика, с отчуждението и невъзможността на модерния човек да постигне собствената си автентичност. Неговите герои в сборниците "Марионетки" (1920) и "Покерът на темпераментите" (1926), както и в декоративния роман "Дилетант" (1926) са лишени от собствена воля, те са марионетки, зависещи само от ръката на кукловода автор. Прозата на Чавдар Мутафов прави един от първите опити да се разкрие отчуждението на човека в съвременната цивилизация, разпадането на ценностните критерии и моралните опори. Неговите декоративни етюди, събрани в "Технически разкази" (1940), съчетават възхвалата на техническия свят на футуризма и естетическите принципи на конструктивизма и новата предметност. Мутафов борави новаторски и с езика, възлага му изцяло експресивни функции.
Той е и един от най-оригиналните и ерудирани критици в периода между войните. Някои от неговите есета са свързани с модерното изкуство и имат манифестен характер ("Зеленият кон", "Масово изкуство"), други изследват значими художествени течения ("Експресионизмът в Германия"), трети извличат концептуални принципи на модерното изкуство ("Плакатът", "Карикатурата").
Чавдар Мутафов превежда представители на немския диаболизъм и експресионизъм.
 
Етикети:
 

Опера под звездите

Акад. Пламен Карталов е роден е на 15 септември 1948 г.
Завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София.
Още като студент основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера - Благоевград).
Пламен Карталов създава внушителни сценични интерпретации на произведения на наши композитори, като Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов.
Постановчик е на спектаклите на открито "Ивайло" от Марин Големинов и "Цар Калоян" от Панчо Владигеров за фестивала "Сцената на вековете" на хълма Царевец във Велико Търново - на мястото, където се развива оперното действие. Превръща и най-големия столичен площад в сцена за оперни спектакли ("Аида", "Атила", "Кармен", "Княз Игор", "Сватбата на Фигаро", "Мадам Бътерфлай" и др.), създавайки фестивала "Опера на площада". Негово дело е и летният фестивал "Опера в парка".
Като директор на Софийската опера и балет Пламен Карталов води оперното ни изкуство за първи път в Бразилия и Япония.
Като режисьор той гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария. Има реализиран обширен репертоар - поставя заглавия от Верди, Пучини, Масне, Делиб, Понкиели, Бизе и др.
Голям е неговият принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни, преподава режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
Пламен Карталов е носител на наградите "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България, годишните награди на БНР и Столична община, "Златна книга" на Европейския форум на експертите, руската "Златна муза", Златен медал на фондацията "Роза Понсел" (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на "Любовен еликсир" на Доницети и др. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" първа степен и с най-големия правителствен орден на Бразилия "Рицар на Южния кръст".
През март 2009 година Пламен Карталов поставя за първи път в България операта "Дон Кихот" на Масне. Също за първи път у нас осъществява грандиозния проект - тетралогията "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора.

Етикети:
 

Безкомпромисният

Писателят и киносценарист Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в Павел баня.
Бил е член на РМС и на БКП. Участва в партизански отряд в Средна гора по време на Втората световна война.
След 9 септември 1944 г. е военен кореспондент и журналист във вестниците "Народна младеж" и "Стършел". Завършва кинодраматургия в Москва и започва лабота като сценарист и режисьор в киното. Дипломната му работа е филмът "Песен за човека", посветен на Никола Вапцаров (1954).
През 1967 г. Христо Ганев е изключен от БКП заради отказа му (заедно с писателите Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев) да заклейми книгите на Александър Солженицин.
Заедно със съпругата си, режисьорката Бинка Желязкова, снимат филмите "Животът си тече тихо..." (1957, показан едва през 1988-а), "А бяхме млади" (1961), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980), "Нощем по покривите" (1988).
Негови са лентите "Парцалът" (2007), "Поет и Пегас" (2003), "Сламеният човек" (2001), "Нежното чудовище" (1994), "Просешко трио" (1988), "Веселякът" (1987), "Гайда" (1982), "Малкият" (1976), "Дяволът в черквата" (1969), "Празник на надеждата" (1963), "Две победи" (1956).
Творческият подход на Христо Ганев е смел и непоколебим, оригинален и богат на внушения, може би затова филмите му имат трудна съдба. Недолюбван е от соцкритиката, но харесван от публиката заради прямотата и безкомпромисността на киноразказа си.
Ганев е удостоен с орден "Стара планина", с наградата "Свети Паисий Хилендарски" и със Специалната награда на София за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата.

Още за твореца разказва вестник "Стандарт"
Етикети:
 

Режисьор и преводач

Здравко Митков е роден на 11 март 1952 г.
През 1978 година завършва режисура във ВИТИЗ при проф. Николай Люцканов. У нас проф. Митков е поставял в Театър "София", в Сатиричен театър, в Младежкия театър, в Театър "Боян Дановски" в Перник, в Театър "Константин Величков" в Пазарджик, в Народния театър и др.
В чужбина е реализирал представления в "Армстронг тиътър", Колорадо Спрингс, в Народния театър на Щип, в Нов американски театър, Рокфорд, Илиной.
Митков е поставил близо 90 пиеси, сред които "Жените в парламента" на Аристофан, "Ромео и Жулиета", "Венецианският търговец" и "Напразни усилия на любовта" на Шекспир, "Двуглавият орел" и "Адската машина" на Жан Кокто, "Алис в Огледалния свят" по Луис Карол, "Нашият град" на Торнтън Уайлдър, "Рейс" на Станислав Стратиев, "В самотата на памуковите полета" на Б. М. Колтес, "Нощта на игуаната", "Чудесна неделя за "Крев Кьор" и "Лято и дим" на Тенеси Уилямс, "Еквус" на Питър Шафър, "Италианката" на Айрис Мърдок, "Мъртви души" по Гогол, "Просяшка опера" на Джон Гей, "Арсеник и стари дантели" на Кесълринг, "Хотел между тоя и оня свят" и "Процесът срещу Дон Жуан" на Ерик-Еманюел Шмит, "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев и др.
От 1985 г. е преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", от 1999 г. е професор, зам.-ректор става през 1999-а, ректор е през периода 2000-2003 г.
Чел е лекции по режисура в Колорадо Колидж, превежда от английски и руски пиеси на Тенеси Уилямс, Артър Копит, Питър Шафър, Джоузеф Кесълринг, Сергей Коковкин и др.
Автор е на десетки публикации в специализирани издания, носител е на Наградата на София (2002) за постановката на операта "Фауст", "Аскеер" за режисура за спектакъла "Развратникът" (2000), Награда "Най-добър млад режисьор" на Съюза на артистите през 1982-ра и др.
Проф. Здравко Митков зае поста директор на Сатиричния театър през 2013-а.

Още - на http://natfiz.bg
Етикети:
 

Усмивки от старото детство

Какво би било детството без магичния свят на Братя Мормареви!
Марко Стойчев и Мориц Йомтов работят като творчески тандем на полето на словото близо четири десетилетия. Автори са на фейлетони, хумористични разкази, повести за деца, сценарии за игрални филми, радио- и телевизионни предавания.
Псевдонима си съставят от първите срички на имената си. Той звучи закачливо, сякаш казваш "Макс и Мориц", но и авторитетно, сякаш произнасяш със страхопочитание "братя Грим"... Такива са и творбите им - закачливо-усмихнати, но пълни с житейски прозрения.

Марко Стойчев е роден на 12 септември 1931 г. във Варна. Завършва английска филология в СУ през 1953 г. Започва работа в Българско радио. 15 години е главен редактор в редакция "Хумор и забава". Покрай събитията в Чехословакия през 1968 г. е уволнен по политически съображения. През 1971 г. е реабилитиран. Работи във Филмова редакция в Българската телевизия. Почина на 20 януари 2006 г.
 
Мориц Йомтов е роден през 1921-ва в София. Завършва Американския колеж, следва химия и става професор по биохимия. Владее английски, френски, немски и руски език.
Заедно с това работи в БНР, редакция "Предавания за чужбина".
Почина през 1992 г. в Израел.
 
Съдбата събира двамата творци през 1953 година в Националното радио, в редакция "Предавания за чужбина", където Мориц е отдавна, а Марко започва своята първа работа.
Оттогава до смъртта на Мориц са неразделни, пишат почти всеки ден.
Творческата им лаборатория е... кухнята на жилището на Мориц на столичната улица "Шипка", където играят белот и разговарят. 
Сменят се на пишещата машина, затова е невъзможно да се определи кой какво е написал. "Градивен материал" за книгите, филмите и фейлетоните им е чувството за хумор, с което са щедро надарени, и обичта към децата и българското слово.
 
Братя Мормареви са автори на повестите за юноши "Боби Главата" (за момченцето, което се смалява), "Задача с много неизвестни" (роман - пародия на криминалните книги, в основата на който лежи вечният стремеж на децата към приключения), "Лили" (за осемодишното момиченце, което не иска родителите му да се разделят), "Мъже без мустаци", "Васко да гама от село рупча", "Войната на таралежите" и др.
По техен сценарий се снимат лентите "Старинната монета", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Сиромашко лято", "Изпити по никое време", "Нако, Дако и Цако - моряци", "Два диоптъра далекогледство", "Войната на таралежите", "Двойникът", "Васко да Гама от село Рупча", "13-ата годеница на принца", "Мъже без мустаци" - до един свързвани със Златния век на българското кино.
 
Днес фондация на тяхно име ежегодно отличава творби на талантливи българчета. 
 
Още за творческия тандем - на http://mormarevibrothers.com и www.trud.bg
Етикети:
 
Страница 7 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google