Изкуство

balgari.bg

Създател на родния шпионски роман

Андрей Гуляшки, създателят на българския шпионски роман, е роден на 7 май 1914 г. в с. Раковица, Видинско.
Писателят работи като главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966), директор е на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962).
Творчеството му е характерно за епохата на социализма, макар че започва да пише преди 1944-та година - излизат от печат социалната фантастика "Дон Кихот от Селвеция" (1936), романите "Жени" (1938) и "Смъртна присъда" (1940).
След 1944-та социалистическият реализъм властва в творбите на Гуляшки - "МТ станция" (1950), "Село Ведрово" (1952), "Седемте дни на нашия живот" (1964), "Малка нощна музика" (1965), "Романтична повест" (1970), "Скитник броди по света" (1982), "Краят на Лалелия" (1987) и др.
Към  фантастиката се връща и в зрелия си период - пише повестта "Скъпоценният камък" (1956), а през седемдесетте - романа "Завръщането на инженер Надин" и повестта "Трите живота на Йосиф Димов".
Автор е на историческата трилогия "Златният век", послужила за основа на едноименния филм на режисьора Любен Морчев.
Сред широката читателска аудитория Андрей Гуляшки става известен с поредицата си криминално-приключенски романи за Авакум Захов, българския еквивалент на Джеймс Бонд.
"Приключенията на Авакум Захов" стартира през 1959 г. с романа "Контраразузнаване" (излязъл на следващата година със заглавието "Случаят в Момчилово") и продължава с "Приключение в полунощ", "Спящата красавица", "През една дъждовна есен", "Малка нощна музика", "Срещу 07", "Последното приключение на Авакум Захов", "Убийство на улица Чехов", "Открадването на Даная", "История с кучета".
Белетристичното творчество на Гуляшки е едно трудно пътешествие във философските дълбини на битието, обагрено от романтичната визия за човека като единица мярка за социума.
През последните години от живота си Гуляшки твори в Сопот.
Умира на 3 юли 1995-а в Страсбург.

Сблъсъкът между нашия разузнавач с библейско име и английския супершпионин, която завършва на Антарктида, е описана в повестта "Срещу 07".
Английско издателство е готово да издаде тази книга, съществува възможност и за превръщането й в кинотворба.
 
Любопитните факти разказва www.24chasa.bg
Етикети:
 

Георги и матриците

Георги Боршуков е на 26 години, когато държи в ръцете си най-високото киноотличие - "Оскар". През 1999 г. с наградата са отличени визуалните ефекти на лентата "В какво се превръщат мечтите" с Робин Уилямс - филм, по който е работил и българинът.
Боршуков е роден през 1973-та, завършва софийската математическа гимназия, след което се мести в САЩ през 1992-ра. Получава бакалавърска степен по електронно инженерство в университета в Рочестър през 1995-а, а през 1997-а - и магистратура по компютърна графика в университета в Бъркли.
Работата му по късометражния "Кампаниле" му отваря вратите на Холивуд.
Технологията, която позволява на Нео и агент Смит да летят с насочени един към друг пистолети, е магистърска разработка на Боршуков. Именно тези визуални ефекти печелят "Оскар" за "Матрицата". Георги работи и за реализицията на втората и третата част на филма, както и за "Мисията невъзможна 2".
За своето постижение в "Матрицата" Боршуков е получил и награда от Американската академия за киноизкуство и наука - отличен е за "разработването на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика декори".
От 2004-та до 2009-а Боршуков работи за компания за видеоигри, а от 2009-а ръководи научния екип на технологична компания в Портланд.

 

Той писа музика за звезди

Един от най-известните композитори на естрадни шлагери - Найден Андреев, е роден на 12 юни 1945 г. в София. Завършва Висшия минно-геоложки институт и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.
От 1972 до 1992 г. Андреев е отговорен и заместник главен редактор в редакция "Забавна музика" на БНТ, след което през 1996-1997 г. е изпълнителен директор на телевизията.
През 1985-а Найден Андреев е и сред основателите на Габровския експериментален вариететен театър.
Член е и на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.
През 70-те и 80-те години Найден Андреев се утвърждава като един от популярните автори на музика, създавайки песни, изпълнявани от Маргарита Хранова, Васил Найденов, братя Аргирови, Лили Иванова, Росица Кирилова, както и звездите на руската сцена Филип Киркоров и Алла Пугачова. Сред известните заглавия на негови композиции са песните "Устрем", "Сигурно" и "Свири, щурче". Андреев композира и музика за филми, телевизионни спектакли и мюзикъли.
Той е автор на първата православна българска опера - "Моление", а една от последните му творби е мюзикълът "С цвят на изтрито червило".
На компактдиск са издадени детските му мюзикъли "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Пепеляшка" и "Снежанка". От 2002 година работи върху мегаспектакъла за солисти, смесен хор и оркестър "Вечните песни на България".
Творбите на Найден Андреев са многократно награждавани на конкурси и фестивали у нас и в чужбина, като има отличия, включително "Златен Орфей" за цялостно творчество и награди от песенни форуми в Братислава и Палма де Майорка.
Песента "Устрем" в изпълнение на Маргарита Хранова е отличена с първа награда в полския град Сопот и втора награда на "Шлагерфестивал" в Дрезден през 1978 г.
Найден Андреев почина на 28 юли 2013-а.

Етикети:
 

"Ако до всяко добро същество..."

Богдана Карадочева е родена на 19 юли 1949 в София.
Пее от 14-годишна. Мечтата на майка й е да я види на оперна сцена, но за младата певица по-силно е привличането на естрадния подиум.
На едно от състезанията "Микрофонът е ваш" Богдана дебютира като солистка на "Студио 5" с ръководител Вили Казасян с песента "Всички момчета и момичета на моята възраст". Годината е 1965-а. Същата година прави първия си концерт и първия си запис ("Тази вечер аз съм хубава"). Не закъснява и международният успех - Богдана печели първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи през 1967-а.
На фестивала "Златният Орфей" през 1969-а за първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е присъдена на българска певица - Богдана Карадочева. Председателят на журито - Бруно Кокатрикс, й връчва лично и наградата на Асоциацията на френските музикални театри.
По това време Карадочева изпълнява по забележителен начин френски шансони и руски романси.
В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали - "Златният елен" в Брашов през 1972-ра, "Братиславска лира" същата година, изнася рецитал на "Златният Орфей", участва в гала-концерта на носителите на големи награди в белгийския град Анверс. Пее със звезди като Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бейкър. Солистка е на прочути оркестри като Биг-бенда на Карел Влах (Русия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия).
Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия, и има най-голям принос за третото място на България в международната среща "Европа 71" (участват още Паша Христова и Борис Гуджунов). Пее и на концерта на Емил Димитров в театър "Europien" в Париж през 1972-ра.
През 80-те Карадочева работи със Стефан Димитров и група "Вариант Б". Изнася концерти във Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и в Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите "Pathe Marconi" и "Philips". В началото на 90-те гласът й може да се чуе на всички митинги на СДС, а песента "Дано, дано" се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и "Молитва за България", изпълнена заедно с автора Стефан Димитров и Васил Найденов.
Богдана Карадочева води тв предаванията "Зодиак" и "Почти полунощ е", автор е на кулинарен сборник и на автобиографичната книга "Богдана и на 20, и на 30 х 2". Удостоена е с наградата "Най-български певец" за 1998-а от Сдружението за българска духовност.
През 2006 година Богдана издаде най-хубавите си песни в двоен албум, озаглавен "Златна колекция". 

Още за любимата изпълнителка разказва "24 часа"
Етикети:
 

"Живея! И до болка вярвам във всичко хубаво и просто"

За десети път Съюзът на българските писатели връчи литературната награда "Георги Джагаров". Неин носител стана поетът Матей Шопкин.
Шопкин е роден на 29 септември 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновско. Завършва строителен техникум във Велико Търново и българска филология в СУ.
Работи във в. "Студентска трибуна", в Радио София, издателство "Народна младеж", в. "Литературен фронт", Националния литературен музей.
Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на столичния Съвет за култура, главен редактор на списание "София" и на алманах "Янтра".
Печата най-напред във в. "Народна младеж".
Автор е на повече от 40 книги, сред които "Двадесета пролет" (1959), "Вечерен сняг" (1966), "Потомък"(1967), "Разстояния" (1974), "Приказка за Търновград" (1976), "Полето на честта" (1978), "Добрата дума" (1979, 1988), "Жребий" (1981), "Родословни гласове" (1985), "Благослов от Царевец" (1986), "Аудитория 65" (1987), "Местожителства на любовта" (1990), "И българин завинаги оставам" (1994), "Молитва от Ботев връх" (1999) и др.
Пише есета и стихове за деца.
Съставител е на поетичните антологии "Най-хубавата песен" - стихове за България (1977), "И продължава песента" - млади поети (1977), "Птици пеят" - стихове на млади поети (1986) и др.
Матей Шопкин е насител на националните литературни награди "Пеньо Пенев" - Димитовград, "Николай Хрелков", "Иван Нивянин", "Цанко Церковски" и др. Носител е на Златен Есенински медал - Русия - 2008.
Негови стихове са превеждани на руски, украински, белоруски, грузински, арменски, латишки, френски, английски, унгарски, японски език.

Стихове на Шопкин публикува http://literaturensviat.com
Етикети:
 
Страница 8 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google