Изкуство

balgari.bg

Поетът, небето и всички звезди

Голямата награда "Хр. Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура бе връчена на поета, преводач и драматург Иван Теофилов, съобщава "Стандарт".

Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив.
Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955-1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра, Бургас, Сливен, както и в Централния куклен театър в София.
През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 г. е драматург в Централния куклен театър. През перидода 1978-1991-ва е редактор на библиотека "Поетичен глобус" в изд. "Народна култура". Зедно с това е редактор поезия в сп. "Пламък".
Иван Теофилов е създател и главен редактор на литературното списание "Сезон". Секретар на Сдружение на български писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000).
Автор на стихосбирките "Небето и всички звезди" (1963), "Амфитеатър" (1968), "Град върху градове" (1976), "Богатството от време" (1981), "Споделено битие" (1984), "Геометрия на духа" (1996), "Инфинитив" (2004), "Сън или надмощие" (2004), "Вярност към духа, или значението на нещата" (2008).
Негови са мемоарните творби "Монолози" (2001) и "Вселената на яйцето" (2011).
Носител е на Наградата "Орфеев венец" на литературния форум "Пловдив чете".

Етикети:
 

Потомък на юристи виртуоз на цигулката

Маестро Ангел Станков е роден в София през 1948 г.
Известният ни цигулар и диригент е от стар баташки род. Проследил е потеклото си чак до 1666 година, когато прадедите му, братя Станкови, собственици на Станковите чаркове (воденици), подаряват мястото, на което е построена старата църква в Батак.
В тази църква през 1876 г. в голямото Баташко клане загива прадядо му. Дядо му, още бебе, оцелява, и едва осемгодишен е пратен от майка си с една жълтица в джоба да си търси късмета по белия свят. Учи в Пловдив, завършва право в Швейцария, става адвокат и до 1942 г. е народен представител.
Бащата на цигуларя също е адвокат, преди войната е бил един от малкото специалисти по международно право у нас. След 9 септември 1944 г. е принуден да се прехранва като общ работник. Къщата им е разрушена при бомбардировките през 1944 г. и семейството се пренася в Княжево, където ентусиасти като бъдещия голям композитор Борис Карадимчев основават музикална школа към читалището. В нея се записва да учи цигулка Ангел Станков.
Завършва Националната музикална академия при проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов. По препоръка на световноизвестния цигулар Руджеро Ричи специализира в Лондон при проф. Манук Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман.
Професор е в НМА "Панчо Владигеров" от 1996-а, заместник-ректор на Академията през периода 1999-2008 г.
Ангел Станков е гастролирал в повечето европейски страни, в САЩ, Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур и Куба, свирил е в най-престижните зали - Карнеги Хол, Кенеди Сентър, Гевандхауз в Лайпциг, Залата на Московската консерватория, Изуми Хол в Осака, токийската Сънтори Хол и др. Заедно с Йосиф Радионов е носител на редица престижни награди, сред които "Златна лира" на СБМТД, Диплом за високо изпълнителско майсторство от ХІІ световен младежки фестивал в Москва, Наградата за изкуство на Екофорум за мир, Наградата "Златно перо", Наградата "100 години Бела Барток", Първа награда и Златен медал на Първия международен конкурс за камерна музика в Осака’93 и др.
Реализирал е записи индивидуално и с Йосиф Радионов за БНР, БНТ, Балкантон и Би Би Си, за Радио Прага, за Йомиури Телевижън и др.
Води майсторски класове в Интернационалната лятна академия Семеринг в Австрия, в Лас Вегас, Ваймар, Одрин и София.
Като диригент Ангел Станков се развива под ръководството на Христо Иванов, Добрин Петков и Асен Найденов. Първоначално дирижира камерни оркестри, а по-късно и симфонични формации, сред които оркестрите на Солун, Ниш, Киев, Харков.
Ангел Станков е член и председател на журито на международните конкурси HELEXPO, Общогръцкия конкурс за цигулари, "Мария Юдина" - Санкт Петербург, "Клостер Шонтал" - Германия, "Родолфо Липидер" - Италия, "Панчо Владигеров".
Включен е в изданието "Кой кой е в музиката" на Кеймбриджкия биографичен институт и е член на консултативния съвет за Източна Европа.
През 2009 г. му е присъден Орденът на Британската империя.

Интервю с Ангел Станков помества http://bnr.bg

За цигуларя и неговия съименник с футболна фланелка разказва в. "Стандарт"
Етикети:
 

Вглъбеният експериментатор

Режисьорът Вили (Венелин) Цанков е роден на 7 юни 1924 г. в София. Завършва военно училище, а след това следва в Икономическия институт.
Дипломира се в като театрален режисьор в Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов" пред 1952 г. Специализира в МХАТ.
Вили Цанков поставя над 130 спектакъла и 15 филма в България и чужбина. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър "София", в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен.
Сред творбите му се открояват лентите "Вкус на бисер", "Рали", "Буна", "Сватбите на Иван Асен", "Игрек 17", "Демонът на империята", "Между релсите".
Носител е на много наши и международни награди, сред които "Лъвът на Сан Марко" - Венеция, "Телевизионната ракла", "Аскеер", "Икар".
Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Седемте небеса". Негови са пиесите "Одисеи", "Плач Еремиев", филмовият сценарий "Буна", телевизионният "Кучешка огърлица".
Режисьорската работа на Цанков издава неговия афинитет към класическите български и чужди текстове. Известен е в театралната гилдия с уважението и верността си към авторовите слова. Не му липсва смелост да експериментира.
Творческият му път е белязан от непрестанни конфликти с властта.
Свободолюбивият творец е депутат от Великото народно събрание. Уволняван е от работа шест пъти при тоталитаризма и веднъж при демокрацията.
Вили Цанков почина на 21 октомври 2007 г.

Етикети:
 

Живописецът на старо Търново

Художникът пейзажист Борис Денев Чоканов е роден на 7 февруари 1883 г. в Търново.
Завършва мъжката гимназия в старата столица и става учител в село Иванча. Но това не му пречи да е част от културния живот на града. Прави декорите на Вазовата пиеса "Борислав", представена в салона на читалище "Надежда", свири на цигулка на различни градски тържества.
Борис Денев е сред най-младите участници в организираната по време на Осмия туристически събор през 1908 година първа голяма фотоизложба и изложба на художествени творби, рисувани от търновски учители и любители. Пейзажите му се посрещат с интерес, което му дава самочувствие да изпрати свои картини за изложбата на дружество "Съвременно изкуство" в София.
През 1910-1913 година Денев учи живопис в Мюнхен при прочутите Лео фон Льов, Кар фон Маар и Анжело Янг. С пребиваването му в Германия се свързва и друг интересен момент от неговата биография - на специализирана изложба, организирана от Мюнхенската академия по авиация, се представя със свои изследвания по авиация и спечелва награда.
Когато избухва Балканската война, художникът се връща в родината и става санитар към Картечната рота на 20-и пехотен Добруджански полк. През този период създава около 200 рисунки с молив, които са сред най-добрите му творби на военна тема. В тях за първи път в баталното ни изкуство на преден план се представя обикновеният войник с неговите душевни преживявания и бит.
През 1914 година Министерството на войната обявява конкурс за военен художник към Генералния щаб на мястото на вече възрастния Ярослав Вешин. Темата е "Среща между военни парламентьори", участват изявени художници, сред които П. Морозов, Д. Гюдженов, Н. Кожухаров, Б. Митов, Ст. Стаматов. Журито обаче единодушно избира Борис Денев.
По време на войните за национално обединение Борис Денев сваля офицерските пагони и заминава на предните позиции рамо до рамо с обикновените войници. Вдъхновени от трагизма на войната са фигуралните му композиции "Праведния Йов", "Погребална процесия", "Зрелището на Голгота".
Но все пак пейзажната живопис си остава голямата любов на Борис Денев. Той става първият значим художник, пресъздал очарованието на старата столица - рисува платната "Река Янтра под Царевец", "Улица в Турската махала", "Френкхисар", "Пейзажи от Търново". Запечатва в багри и красотата на вълшебни кътчета в България, като Мелник, Пловдив, Самоков.
За поколенията остават и проектите на Боис Денев за летателен с променлив център на тежестта по посока на летенето, както и снимките, на които авиоконструкторът е със снежнобяла риза, папийонка, моден брич, лъснати черни ботуши.
Художникът участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително като комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г. Автор е на илюстрациите на поемата "Чеда на Балкана" от Кирил Христов и на "История на музиката" от Стоян Брашованов
Прекарва десет месеца в затвор и лагер след 9 септември 1944 г., изключват го от СБХ и едва през 1956-а възстановяват членството му.
Името на Борис Денев е включено в изданието World Biography от 1949 г., носител е на Кирило-Методиевата награда на БАН за 1931 г.
Живописецът умира на 31 декември 1969 г. в София.

Неговата дъщеря - Славка Денева, също е известна художничка. И баща, и дъщеря не се вписват в каноните на соцреалистическото изкуство.
През 1993 г. е създаден фонд "Поддържане на изкуството в България", който реставрира над 300 творби и показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи на ул. "Шипка" 18. През 1999 г. се учредяват наградите "Борис Денев" и "Славка Денева", които се връчват на две години.
Името на самобитния художник носи галерията във Велико Търново.
 
От вестник "Борба"
 
За наследството на Деневи разказва "24 часа"
 
На снимката: Автопортрет на Борис Денев
Етикети:
 

Учителка пише първия български роман за деца

Писателката Калина Малина (Райна Радева-Митова), с чиито произведения са отраснали поколения български деца, е родена на 3 август 1898 г. в София. Баща й бил учител. Заради прогресивните му идеи го местели постоянно от село на село.
"Чергарският живот ме научи да се справям с несгодите, да търпя лишения. Разкри ми и хубостите на нашата природа", пише по-късно Калина Малина.
Приказките и песните, с които абаджията дядо Ради от Нови пазар радвал внучката си, я запленили. Дядо Ради й пеел най-много хадушки песни, родът им е с бунтовническа кръв, брат му Атанас Радев е загинал като четник в Ботевата чета.
Бъдещата детска писателка завършва гимназия в София. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, но поради липса на средства учи само един семестър и става учителка в Етрополската прогимназия.
На следващата година кандидатства в новооткрития висш педагогически курс. Получава стипендия и завършила с отличен успех. Учителства в софийски прогимназии до 1933 г.
Във "Вестник на жената" Калина Малина публикува статии за народното творчество. Омъжва се за литературния критик Димитър Митов.
Първото й оригинално стихотворение за деца "Без подслон", подписано с псевдонима Калина Малина, е през 1924 г. в сп. "Светулка". Редактира детските вестничета "Пътека", "Въздържателче", "Градинка" и педагогическата страница в "Литературен глас".
През 1936 г. излиза първата й книга за възрастни - сборника с разкази "Провинциални сенки", следван от "Нощни пеперуди" (1939), "Планинецът" (1943), повестта "Кръвта на дедите", романа "Старшата сестра" (1941).
Първата стихосбирка на Калина Малина с творби за деца е "Кавалче", отпечатана през 1928 година. Следват "Преди, преди, вретенце" (1930), "Моряче" (1938), "Малките житни зрънца" (1939), "Огърлица" (1948), "Дружната игра" (1954), "Мои познайници" (1967), "Ей, пътечко моя" (1968), "Хилядолетие" (1975), "Майчини песни" (1990) и др. Пише за най-мадата аудитория разкази, повести, приказки. Авторка е и на първия български роман за деца - "Златно сърце".
Книгите на Калина Малина са илюстрирали някои от най-известните български художници - Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и др.
През 1977-а писателката получава наградата "П. Р. Славейков" на Министерството на просветата.
Умира на 4 януари 1979 г. в София.
На нейно име е учредена награда.

Етикети:
 
Страница 9 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google