Изкуство

balgari.bg

Първият Хамлет

Един от основателите на професионалния театър у нас - актьорът Васил Кирков, е роден на 15 май 1870-а в Карлово.
Пиесата "Иванку" от Васил Друмев, поставена от учителите в родния му град, омагьосва малкия Васил и предначертава пътя му. Той напуска училище и отива в Пловдив. По същото време под тепетата се ражда първата професионална театрална трупа у нас, Васил Кирков става един от основателите й. Още при първия си гастрол в столицата пловдивските артисти завладяват публиката. Успехът им е толкова впечатляващ, че трупата получава покана да остане. Държавата й предоставя терен за сцена. Така се ражда театър "Основа". Днес на същото място е сградата на НТ "Иван Вазов".
Сценичната кариера на Васил Кирков преминава през "Столична драматична трупа", "Сълза и смях", Народния театър, където играе от 1904-та до 1926-а.
За изкуството му, за което са се носели легенди, когато театърът е бил в центъра на духовния живот у нас, съдим по спомени на съвременници и по оскъдните материали в печата.
Само десетина фотографии на на актьора в негови характерни роли са достигнали до нас.
Кирков е творец с ярка, завършена индивидуалност, истинска звезда от първите десетилетия на двайсети век. Публиката го обожава.
Той е първият голям наш изпълнител на ролята на Хамлет, която играе почти до края на кариерата си. През 1922 г. московчани, които се славят като най-добрата театрална трупа в света, гледат изпълнението на Васил Кирков и голямата звезда на театъра от онова време Василий Качалов признава на Кирков: "Вие сте по-добър Хамлет от мен."
Васил Кирков пресъздава още образите на Карл Моор от "Разбойници", Маркиз Поза от "Дон Карлос" и Фердинанд от "Коварство и любов" - трите му вълнуващи превъплъщения в герои на любимия му Шилер, Хлестаков от "Ревизор", Кречински на Сухово-Кобилин, Освалд в "Призраци" на Ибсен, Княз Мишкин на Достоевски, Нехлюдов на Толстой, Боян Магесника на Кирил Христов, Юда на Константин Мутафов, Иванко на Друмев, Жельо от "Вампир" на Страшимиров.
Таланта му оценяват критиците не само у нас, но и в Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж. Авторитетът му в обществото е огромен - неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите, на който пост остава от 1925-а до 1929-а.
Към сценичните си задачи Кирков подхожда с артистична интуиция, но и с огромен труд - проучвания на автора, стила, епохата. Такъв стил на работа Васил Кирков усвоява при специализациите и командировките си във Виена, Москва и Париж. Художественото слово владее до съвършенство.
Четири десетилетия Васил Кирков твори на сцената, изиграва 70 роли.
През 1926 година обаче Дирекцията на Народния театър го освобождава - заедно с Адриана Будевска - "в интерес на службата".
Мотивите са: не може да помни ролите си, губят се реплики от паметта му. Съсипан, Васил обикаля провинциалните театри. Работи много, но се разболява от рак на белите дробове и умира на 28 ноември 1931-ва, на 61-годишна възраст.

Етикети:
 

Лале ли си...

Добруджанският славей Верка Сидерова е родена на 26 април 1926 година в Добрич.
Завършва гимназия в родния си град. През 1952 г. в София печели първата си награда - на Националния преглед на художествената самодейност в армията.
След това се явява на прослушване при Филип Кутев и става част от Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент.
До 1983 г. Сидерова е солистка на Ансамбъла, участва в квартети и триа. Изнасяла е концерти в 29 страни по света.
Много от нейните изпълнения са в Златния фонд на БНР. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни.
Верка Сидерова е носител и на голямата награда "Нестинарка" - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
Сред най-популярните й песни са "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Изгряла е месечинка", "Росен, росен, зелен росен", "Ситно се оро зави", "Години, години, усилни години".
По повод 85-годишнината си певицата издаде автоиографичната книга "Лале ли си...". Носителка е на орден "Стара планина".

Гледайте и филма на Иван Кулеков тук
 

От Токио до Сиатъл

Художникът Румен Скорчев е роден на 7 октомври 1932 година в Търговище.
Дипломира се като инженер паркостроител през 1957-а, а през 1964-та завършва илюстрация във ВИИИ "Николай Павлович" при проф. Веселин Стайков.
Започва работа като художествен редактор в периодични издания и главен художник на издателство "Народна младеж". През 1979-а е избран за стипендиант на японската фондация Kokusai Koryu Kikin. От 1984 г. Скорчев е професор по "Илюстрация и оформление на книгата" в катедра "Графични изкуства" в Академията.
Сред най-известните му графични серии са "Земя" (1974), "Импулси" (1978), "Нощен лов" (1978), "Рисунки по време на разговор" (1987), "Човекът-природа" (1987-1988), "Равновесие" (1988), "Кутията на Пандора" (2000).
Работи и в областта на живописта и пастелната рисунка.
Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни, сред които "Майстор Ханс Рьокле и мистър Огненог" от И. и В. Корн, "Девет приказки и две в повече" от К. Чапек, "Храбрите щурци" от А. Разцветников, "Малки жабешки истории" от Й. Радичков, "Приказки" от братя Грим, лирика на Анна Ахматова, Александър Блок, Е. Багрицки, Александър Пушкин, Ф. Петрарка, Омар Хайям, X. Р. Хименес, П. К. Яворов, Н. Вапцаров и др.
През 1990-а негови творби са включени в двутомното издание за 300 съвременни графици, издадено от Международния център за изкуство в Киото.
Румен Скорчев е подреждал самостоятелни изложби в Мелбърн, Делхи, Хага, Амстердам, Дордрехт, Люксембург, Кюрасао, Лусака, Мюнхен, Братислава, Виена.
Произведенията му се намират в Галерията за ренесансово изкуство "Уфици" във Флоренция, в музея "Албертина" във Виена, фондация "Арт диалог" в Париж, музея "Виктория и Албърт" в Лондон, Националната галерия във Вашингтон, Музея "Лудвиг" в Кьолн, Националната библиотека на Франция, Музея за съвременно изкуство в Кайро.
Носител е на над 40 национални и международни награди - Златен медал на II международно биенале на графиката - Флоренция (1970), Първа награда за детска илюстрация, България (1972 и 1975), Златен медал на IV международно биенале на илюстрацита - Братислава (1973), Голям медал на IV международно триенале на рисунката - Вроцлав (1974), Специална награда за илюстрация "Борис Ангелушев" (1972 и 1984), Специална годишна награда за графично изкуство "Веселин Стайков" (1974 и 1987), Специална награда за рисунка "Илия Бешков" (1979), награда на журито от Международното графично биенале в Листовел, Ирландия (1982), сребърен медал от Международното изложение на книгата в Лайпциг (1989), Първа награда на Международното биенале на графиката - Варна (1989), почетен медал и диплом на Министерство на културата на Руската федерация за илюстрации към лириката на Пушкин (1999).
Днес художникът дели времето си между България и САЩ, където живеят дъщерите му. Отвъд океана негови творби попадат в колекции на ценители, а художникът изнася лекции в Сиатъл.

 
Интервю със Скорчев гледайте на bnt.bg

 

Етикети:
 

Режисьорът на големите

Любомир Шарланджиев е роден на 18 април 1931-ва в Горна Джумая (днес Благоевград).
През 1956 година завършва ВИТИЗ при Желчо Мандаджиев.
Дебютира като актьор в лентата на Янко Янков "Това се случи на улицата". Снима се в "Години за любов" под режисурата отново на Янков и именно тук среща Невена Коканова, за която се жени година след това и чийто талант развива във филмите си.
В Габровския театър Шарланджиев работи като режисьор през 1956 и 1957 г., а през сезон 1958/1959 е в Русе. Специализира в Общосъюзния държавен институт по кинематография в Москва при Михаил Ром.
На сцената Шарланджиев поставя "С любовта шега не бива", "Всяка есенна вечер", "Януари".
Върнал се в родината след стажа при Ром, Шарланджиев започва работа по сценария на Тодор Монов "Хроника на чувствата". Филмът излиза на екран през 1962 г.
Две години  по-късно лентата му "Веригата" по сценарий на Анжел Вагенщайн печели "Златна роза" на Фестивала на българския филм във Варна.
През 1966-а Шарланджиев снима Невена Коканова във филма си "Карамбол" по повестта на Атанас Ценев "Замъкът на бялата роза". Следва "С дъх на бадеми" по сценарий на Павел Вежинов (1967). 
"Прокурорът" по пиесата на Георги Джагаров (1968) е филм с трудна съдба - 20 години не стига до своята публика. Чак през 1988-а е показан, присъдена му е и награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.
Преживял тежко посегателството на цензурата, Шарланджиев работи по "На всеки километър" - най-гледаната българска тв поредица (1969-1972), заедно с Неделчо Чернев.
Обаятелни образи, силни характери и разтърсващи съдби пресъздава Шарланджиев в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) по романа на Лиляна Михайлова "Отвори, аз съм". Лентата печели Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна. Три години по-късно реализира "Спомен за близначката" по сценарий на поета Константин Павлов.
През 1979-а Шарланджиев пристъпва към екранизацията на романа на Димитър Вълев "Трите смъртни гряха" като съсценарист и режисьор.
Умира внезапно на 22 юли 1979-а. "Трите смъртни гряха" е довършен от Невена Коканова.

Още за легендарния режисьор - на www.monitor.bg и liternet.bg
Етикети:
 

Отдадена на театъра

Театралният педагог и режисьор Юлия Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. в София. Завършва театрознание при проф. П. Марков в московския ГИТИЗ през 1953-та.
Като режисьор дебютира с постановката на "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев в Бургаския театър, където е драматург, през 1959-а.
Огнянова прави и първия спектакъл на пиеса на Брехт у нас - "Майка Кураж", на същата сцена.
Режисира спектакли в театър "Трудов фронт" (1960-1964), в Театър 199 (1972-1975), в Пловдивския театър, в "Ла Страда". Гостува със свои постановки в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др. Занимава се с режисьорска и педагогическа работа в Италия и Франция (1954-1969). Дълги години преподава режисура за куклен театър във ВИТИЗ.
Сред режисираните от Огнянова постановки са "Първа конна" по Бабел, "Раждането на един блуз" по Л. Джоунс, "Антигона" на Жан Ануи, "Ръченица за окарина и бас" (по "Барутен буквар" на Радичков), "Изкачването на Фудзияма" на Ч. Айтматов и К. Мохамеджанов, "Стража на Рейн" на Лилиан Хелман, "Театрален дует" по по Вл. Маяковски и Н. Ердман, "Опит за летене" на Радичков, "Дремиградски смешила" по Георги Кирков, "Хоро" по Антон Страшимиров, "Брехтиада" - по произведения на Бертолд Брехт, "Процесът" на Кафка, "Железният светилник" по Талев, "Забравени от небето" на Е. Томова, "Дългият път на деня към нощта" на О’Нийл и др.
Юлия Огнянова създава и авторски спектакли, като "Пожари" по Д. Трюмбо, "Автопортрети за разпознаване" - по творби на наши класици, "Бивалици-небивалици" по публицистиката на Петко Славейков, "Тапетите на времето" - по стихове и писма на Константин Павлов. Немалко от постановките й имат трудна съдба.
Носителка е на двете големи наши награди за цялостно творчество - "Аскеер" (1998) и "Икар" (2009).

Интервю с Юлия Огнянова помества вестник "Труд"

Вижте я и на bnt.bg
Етикети:
 
Страница 10 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google