Изкуство

balgari.bg

Създател на език

Милен Русков е роден на 23 юни 1966-а в Бургас. Завършва българска филология в СУ.
Автор е на три книги, и трите отличени с престижни награди. "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004) получава наградата за дебют "Южна пролет". "Захвърлен в природата" (2008; издадена в САЩ три години по-късно) печели наградата ВИК за роман на годината. "Възвишение" (2011) е удостоен "Златен век" на Министерство на културата (2012) и Награда "Христо Г. Данов" (2012).
"Възвишение" - уникален поглед към възрожденска България, е претворен с голям успех на сцената на Пловдивския театър.
Русков е превел и над 20 книги от английски, сред тях "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Пари" на Мартин Еймис, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др.
"Всъщност Милен Русков е съчинил не просто език, а съзнание - несъществуващо и все пак възможно. Създал е глас, който обсебва", пише за разказвача критикът Бойко Пенчев.
Русков е носител на наградата "Кръстан Дянков" за превод (2009).

20 въпроса към Милен Русков задава www.capital.bg

Откъси и критика - на http://liternet.bg
Етикети:
 

Певицата на световни хитове

Мария Косева е по-известна като спътница на Никола Анастасов.
Но тя всъщност е уникално талантлива певица със свой принос в популярната култура на България.
На гърба на нейна грамофонна плоча от 1965 г. музиковедът Розалия Бикс пише: "Жанрова" певица в подбора на репертоара си (предимно народни песни от цял свят) и "драматична" в емоционалното оцветяване на този репертоар, Мария Косева е между най-обичаните и известни български естрадни певици. Опознала и овладяла артистично-певческата си природа, тя вълнува както с красивия си по тембър нисък глас, така и с обаятелното си, сдържано сценично поведение."
Мария Косева изпява бразилската народна песен "Аве Мария", италианската "Часовникът" от Д. Модуньо, българската "Любовта на юнгата" от Й. Цанков, италианската "Сините канарчета", "Сняг вали", "Тримата ергени". И не само ги изпява, но и ги превръща в хитове за цели десетилетия.
През 1960 г. с оркестър "Мелоди" Мария Косева участва на младежкия фестивал в Букурещ. С оркестър "Балкантон" и с "Мелоди" прави турнета в Русия, Германия, Югославия. Пее и с оркестъра на Вили Казасян. Канят я за самостоятелни участия в телевизиите в Полша, Германия и Русия.
През 1963 г. Косева пее на Международния естраден конкурс в полския град Сопот. След първия тур на конкурса пред нея стои дилемата дали да продължи да се състезава, или да се посвети на майчинството. Отказва се от музикалното състезание.
Самата Лили Иванова казва, че се е учила на дикция в пеенето от Косева. Формацията "Мелоди", където Мария есолист, взема младия Емил Димитров на турнетата си.
Макар и звезда, Мария Косева пее повече чуждестранни песни, първата песен на български композитор, която изпълнява, е "Влюбените и луната", именно на Емил Димитров.

На снимката: Мария Косева и Никола Анастасов през 1962-ра
Етикети:
 

Бог води десницата на диригент

Доц. Димитър Димитров е роден на 20 януари 1943 г. в София. Израства с православното църковно песнопение, тъй като неговите родители участват в братствения хор на Митрополитската катедрала "Света Неделя".
Завършва Софийската духовна семинария през 1963 г. и Духовната академия през 1969 г.
От рано започва своето творческо и професионално развитие в църковната музика. От 1965 до 1975 г. е хорист в столичния катедрален храм "Св. Неделя", а по-късно - помощник-диригент на мъжкия хор при храма. Между 1966 и 1970 г., успоредно със следването си в Духовната академия, Димитров учи като извънреден ученик в Държавното музикално училище в София, а от 1972 до 1977 г. следва задочно Теоретичния факултет на БДК, специалност "Музикална педагогика". През 1968 г. става съосновател и художествен ръководител на Камерен ансамбъл "Йоан Кукузел - Ангелогласния", а през 1971-1977 г. е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория.
В началото на 1978 г. е назначен за преподавател по църковна музика в Духовната академия и за главен диригент на смесения хор при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", какъвто е и до момента.
От 1977 до 1990 г. доц. Димитров ръководи Представителния смесен хор на Врачанската митрополия. В периода 1999-2002 г. е лектор по църковна музика в Пловдивския университет, филиал "Любен Каравелов" - Кърджали, а от 2001 до 2004 г. е лектор по "Богослужебен ред" в Музикалната академия.
През 1991 г. по време на Първия фестивал на Българската култура в Бад Вьорисхофен (Бавария) доц. Димитър Димитров става съосновател на Международното немско-българско културно дружество, интегрирано през 1995 г. в Международна фондация "Европейски форум". Той е и съосновател и председател на журито на Международния фестивал за православна музика "Св. Богородица - Достойно есть", провеждат ежегодно Поморие.
Доц. Димитър Димитров е носител на църковен орден "Св. св. Кирил и Методий" І степен и златна монета "Писменост".

Интервю с брата на патриарх Неофит гледайте тук
Етикети:
 

Бялата тишина на твореца

Борис Карадимчев е роден на 30 март 1933 г. в Ямбол. По това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище.
Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид през 1912-1913 година.
Карадимчев завършва дирижиране при проф. Ас. Димитров и композиция при проф. П. Владигеров в консерваторията през 1961 година. Работи в Българска концертна дирекция, отговорен редактор е в БНТ. Преподава хармония в Средното сержантско военно музикално училище, както и в Естрадния отдел на БДК. Професор по музика е в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" от 1999-а.
От 50-те години на двайсети век датират първите му опити в популярната музика, когато работи с "Джаза на младите". През 60-те години започва да пише песни, първата е "Аз оставам при морето", изпълнена от Емил Димитров.
Борис Карадимчев е един от първите композитори, които подават ръка на бийт-групите от края на 60-те - "Щурците", "Сребърните гривни" и др. Песента му "Бяла тишина" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с група "Тангра". Сред най-популярните песни от 90-те са "Времето е наше", "Отново е Коледа", "Рождество".
От 1978 година Борис Карадимчев е художествен ръководител на Детска вокална група "Пим-пам", за която пише десетки песни, добили широка популярност.
Композиторът създава произведения в различни музикални жанрове. Най-голяма популярност имат неговата филмова, детска и забавна музика. Автор е на музика към 120 анимационни филма, много от които имат успех из целия свят, и към повече от 40 игрални филма. Създал е над 200 песни, няколко симфонични и др.
Пише камерна музика, като "Струнен квартет", "Рондо за кларинет и пиано", "Три пиеси за кларинет", "Виртуозни вариации за соло цигулка".
Песните му печелят награди - "Човекът, който не подписа" взима втора награда в Сочи през 1967-а, "Земя звезда" и "Бразда в небето" печелят втори места на "Златният Орфей" през 1977-а и 1979-а, "Малка песен за Бургас" по текст на Недялко Йорданов взима първа награда на "Бургас и морето" през 1976-а.
Музика на Карадимчев звучи в анимационните филми "Женитба" (реж. С. Бакалов и Р. Петков),  "Десетият кръг" (реж. А. Харалампиева) и в игралните ленти "Шведски крале", "Краят на песента", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Гневно пътуване", "Момчето си отива", "Като песен", "От нищо нещо", "Оркестър без име"
Борис Карадимчев почина на 12 април 2014 г.

Етикети:
 

Половин век, посветен на сцената

Проф. Надежда Сейкова е родена на 28 февруари 1931 г. в Луковит в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и започва работа като асистент в Народния театър. Дълги години е режисьор в театър "Сълза и смях". С театралната академия са свързани 50 години от живота на проф. Сейкова, тя преподава, заместник-ректор и ректор е.
Като режисьор поставя над 100 спектакъла в различни градове на България, Украйна, Грузия, както и в учебния театър на НАТФИЗ. Поставя всички комедии на Шекспир, много творби на Чехов, от българската класика най-често посяга към творбите на Йовков и Елин Пелин. Нейният сценичен прочит на "Гераците" шества по малки и големи сцени из цяла България.
Още като асистентка на проф. Филип Филипов прави със студентите любовни народни песни и танци. Като вижда заниманията, проф. Филипов решава, че те трябва д асе превънат в спектакъл. Този спектакъл във ВИТИЗ се играе над 50 пъти. Оттогава Надежда Сейкова включва в учебната работа на бъдещите актьори българския фолклор.
Надежда Сейкова преподава в НАТФИЗ, ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", ПУ "П. Хилендарски", театрален колеж "Любен Гройс".
Автор е на книгата "Сцената на спомените".
Академия "Аскеер" удостои проф. Сейкова с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство през 2014-а.

 
Интервю бележитият педагог дава за http://e-vestnik.bg
Етикети:
 
Страница 2 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google