Изобретения

balgari.bg

Българин - "мотор" на новаторска разработка

Международен екип от физици начело с българина Теньо Попминчев е разработил настолен рентгенов лазер, който може да бъде използван за биологични, физически и други изследвания.
Рентгеновите лазери позволяват да се получат изображения на вещества с атомна резолюция и да се наблюдават физичните процеси отвътре. До днес обаче основни пречки пред масовата употреба на тези излъчватели бяха тяхната цена и габарити.
Групата физици от университета в Боулдър, Колорадо, начело с Теньо Попминчев е разработила компактен рентгенов лазер, побиращ се на бюро.
Попминчев и колегите му се възползвали от това, че атомите на благородните газове - аргон и неон - може да бъдат заредени с енергия така, че след известно време да започнат синхронно да излъчват фотони във всички диапазони на електромагнитното излъчване. Това лъчение е нееднородно - в него има пикове и спадове. Значителна част от пиковете се падат на ултравиолетовата и рентгеновата част на спектъра, което позволява да се използва този ефект за създаването на рентгенов лазер. За целта е нужен механизъм за зареждане, позволяващ получаването на пикове с максимална височина и сила именно в рентгеновата област на лъчението.
Физиците решили тази задача чрез специален алгоритъм, променящ дължината на вълната на лазера по време на процеса на зареждане.
Екипът на Попминчев успява да премине от инфрачервено към рентгеново излъчване, получавайки лазерни импулси с дължина от 0.775 нанометра.
Експерименталният прототип на рентгеновия лазер издържал пробите - на снимките физиците видели ярка лазерна точка.
Според учените подобни лазери могат да се използват за наблюдение на клетъчни процеси и да служат на медицинската наука.

Още за откритието - на www.spisanie8.bg
 

Наш учен революционизира "зелената" енергетика

Георги Тончев е роден през 1953 година в София. Завършва математическа гимназия, още като дете изненадва с иновативна, неробуваща на остарели матрици техническа мисъл, като разработва нови продукти в кръжоците по корабомоделизъм, ракетомоделизъм, авиомоделизъм в Двореца на пионерите.
Като юноша става парашутист и пилот към ДОСО. Завършва авиошколата в Долна Митрополия, а после - и електроенергетика в МЕИ, специализира у нас и в чужбина в областта на информатиката и икономиката. Доктор е на техническите науки. За програмирането на интелигентни системи учи във Франция, внедрява такава система за управление на АЕЦ "Козлодуй".
Тончев е сред лидерите в света по технически новости. Има около 500 патента, валидни в цял свят, в сферата на енергийното строителство, зелената енергетика, телекомуникациите и автомобилната промишленост. Характерно за изобретенията и патентите му е, че са реализирани и изпитани в реални условия. Написал е няколко книги, станали учебници по вузовете. Има 12 фирми с офиси в Холандия и Лондон.
Ученият не спира да търси евтини енергийни източници. Интересът му е фокусиран върху хидрокинетиката - най-евтиния и екологосъобразен начин да се прави ток от течаща вода. Негово изобретение е радикално новата конструкция на турбинни ротори с допълнителен реактивен принцип на действие - така наречените реактивни аксиални и напречнопоточни безнапорни вятърни и водни турбини. Реактивните турбини достигат до над два пъти по-висока ефективност в сравнение с останалите безнапорни турбини. Благодарение на тях зелената електроенергия, добивана от вятъра и водните течениия, включително приливите и отливите, става конкурентоспособна на енергията от традиционните електроцентрали, които изгарят изчерпаеми горива и замърсяват природата. Изобретателят смята, че е по-добре да наредим по Дунав понтони с реактивни водни турбини, отколкото да строим АЕЦ. 
Електромобилният хибрид на инж. Георги Тончев, при който енергията на спирането отива за зареждането на акумулаторите, получава патент, защото прави по-ефективна електрическа кола, моделът му е признат за по-добър от модела на "Нисан".
 
Още за изобретателя - във вестниците www.monitor.bg и www.24chasa.bg
 

На запад от рая

Детството си проф. Димитър Караманев прекарва в Розовец - селото на родителите на баща му. "Ако има рай на земята, то той е точно там", казва 55-годишният инженер биотехнолог, който живее и работи в Канада.
Любовта към химията от най-ранна възраст материализира в експерименти, в работа с подарени му от родителите комплект "Юный химик", с импровизирана лаборатория в килера на софийския дом на семейството (майката изобретателя е учителка по химия, баща му е дългогодишен министър на търговията). Като ученик в 10-11-и клас димитър изпраща в редакцията на руското списание "Юный техник" предложение за нова конструкция на вeртолетно витло, при която като подемна сила нагоре се използва ефектът на Магнус. Учените, работещи за изданието, впечатлени от идеята на младежа, му издават символично "авторско свидетелство".
След като завършва кибернетика в Менделеевския университет в Москва през 1980 г., Димитър Караманев започва работа в Института по инженерна химия на БАН. Заедно с тогавашния си ръководител и сегашен приятел Людмил Николов създават нови биореактори (това е всеки съд, в който се отглеждат микроорганизми).
Докато е аспирант в БАН, Караманев открива нов аналитичен метод за определяне на съдържанието на желязо във водни разтвори. Според публикувано преди 5 години изследване на учени от университета в Сантяго този метод е най-точен сред всички съществуващи.
След БАН Караманев работи в Биологическия факултет на СУ. През 1992 г. го канят в Политехниката в Монреал, а от 1997-а е професор в Университета на Западно Онтарио в град Лондон. Преподава инженерна биотехнология, процеси и апарати в инженерната химия, електрохимия, пречистване на водите. Носител е на наградата на министър-председателя на Онтарио за наука.
Закономерност, по-точна от формулираната от Нютон, открива при научните си изследвания българинът неотдавна. Става дума не за една, а за три различни формули. Първа е за свободното падане на телата в течност или газ, с която се изчислява скоростта на свободно падане на телата. А тя заменя досегашните използвани - на Нютон и Стокс, при това с много по-голяма точност, с отклонение едва 2 процента. Докато изследва свободното издигане на твърди леки частици, Караманев забелязва, че те всъщност не се подчиняват на законите на свободното падане с обратен знак, както се смятало дотогава. Открива погрешното допускане в трудовете на Галилей и Нютон и предлага нова формула, модификация на Закона на Нютон.
Самият проф. Димитър Караманев смята за най-важното си изобретение използването на дихателната верига на микроорганизми за производството на електроенергия. В момента това е най-патентованата технология в историята на университета, в който работи.

Източник: www.trud.bg
 

Създателят на лек срещу рака

Продан Иванов Христов е роден на 3 декември 1923 година в село Мръченик, Карловско.
През 1955-а емигрира във Виена. Там учи медицина в продължение на седем семестъра, но след това се прехвърля в специалността биохимия.
Първите години от научната дейност на Христов са посветени на проблемите на подмладяването. По онова време обаче във Виена има бум на раковите заболявания и той решава да насочи усилията си в тази област.
Препаратът антималигноцит, който Продан Христов създава, е изцяло на билкова основа. Лекарството повлиява всички видове рак, като унищожава само раковата клетка, без да вреди на здравата. Антималигноцит е клинично изпробван в Раковия институт - Виена, върху животни и хора, а по-късно в частната клиника на Продан Христов.
При пациенти в последен стадий на болестта антималигноцитът показва до 70 процента лечимост. Препаратът все още не е одобрен като лекарствено средство у нас. 

Вижте интервю на Мартин Карбовски с Продан Христов тук
 
 

Учен, общественик, изобретател

Ангел Балевски е роден на 4 март 1910 година в Троян. През 1929 година завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934-та - немското висше техническо училище в Бърно.
Започва работа неплатен стажант в Инженерната работилница в София, минава през фабриките "Чиличена ръка", "Борис Ташков", "Електрометал", "Авгис".
През 1945 г. ученият става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра "Механична технология и фабрична организация", по-късно трансформирана в катедра "Металознание и технология на металите" въ ВМЕИ (днес - Технически университет). Над от 40 години Ангел Балевски е неин ръководител.
От 1955 година Балевски е член-кореспондент, а от 1967-а - действителен член (академик) на БАН.
Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Сред разработките му е машина за горещо пресоване на цветни метали, метод за добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ и др.
Едно от най-големите постижения в тази област е разработеният от акад. Ангел Балевски и член-кореспондент Иван Димов метод за леене с газово противоналягане - научна и технологичнка новост в световната техника за производство на отливки от леки сплави, с голяма точност и високи механични показатели. Методът е защитен с над 100 патентни документа за изобретения у нас и в чужбина.
Акад. Балевски е автор и съавтор на седем монографии и университетски учебници. Съпредседател е на Международната академия на науките в Мюнхен, заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, ректор на ВМЕИ, председател на БАН в продължение на двайсет години - от 1968 до 1988-а, член е на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1989 година.
Автор е на книгите с анекдоти и афоризми "Наука, човек, общество", "Тревоги", "Българиада" и "Настроения".
За научните си постижения акад. Балевски е удостоен с френския орден "Академични палми", със Златен медал "Дизел" - Германия, с медал "Ломоносов" на Руската академия на науките и др.
През 1985-а Ангел Балевски е удостоен с наградата за перспективен научно-технически принос, присъдена от германската фондация "Крьобер". Премията от 800 хиляди западногермански марки академик Балевски дарява на държавата за развитие на металургията.
Ангел Балевски умира на 15 септември 1997 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 
Страница 1 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google