Изобретения Революция в битове

balgari.bg

Революция в битове

Джон Атанасов

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. на няколко мили западно от град Хамилтън в САЩ.
Баща му - Иван Атанасов, е от ямболското село Бояджик. Неговите родители загиват в Априлското въстание и 13-годишният Иван емигрира в САЩ с чичо си през 1889-а.
Джон е първото от 9-те деца на Иван Атанасов и Ива Лусена, преподавателка по математика.
Скоро след неговото раждане баща му започва работа като електроинженер в град Остин, по-късно работи в Брюстър, Флорида.

Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, като всички деца в Америка. До деня, в който баща му му показал логаритмичната линия, която си бил купил за инженерната си работа.
Тази логаритмична линийка възпламенила интереса на младия Джон към математическите принципи.
9-годишният малчуган навлиза в тайните на диференциалното смятане, безкрайните редове, логаритмите, бройните система с основи, различни от 10, и др. В новите му интереси негов гид е майка му.
Семейството се мести в Стара Чикора, Флорида, преди да Джон да постъпи в гимназия. Тук той завършва средния курс за две години, има отлични оценки по математика и природознание, мечтае да стане физик.
През 1921 г. влиза в Гейнсвилския университет във Флорида със специалност електроинженерство.
Получава бакалавърската си степен през 1925 г. и започва да преподава в Щатския колеж на Айова.
През есента на същата година Джон работи над своята магистърска степен. Тогава се запознава и с бъдещата си съпруга - Лура Мийкс.
През 1928 година, когато семейството на Джон е вече тричленно, заедно с малката Елзи се мести в Мадисън, Уисконсин, където Джон е приет за докторант.
Дисертацията му - "Диелектричната константа на хелия", е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (сред най-добрите за времето) накарали младия учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930 година, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз "изчислител".
В края на 1930 г. Атанасов става асистент по математика и физика в университета на Айова, тук започва да експериментира с електронни лампи и радиоелектроника.
От 1936 г. датира последният му опит да конструира малък аналогов калкулатор. Заедно с Глен Мърфи, атомен физик в университета на Айова, те създават "Лапласиометър" - машина за анализиране на геометрични повърхности. Лапласиометърът обаче има недостатъка на всички аналогови изчислителни машини - неточен е.
От 1939-а до 1941-ва Джон Атанасов и Клифърд Бери работят заедно над идеята за съвършената изчислителна машина. Подобряват ABC - Атанасов-Бери-Компютър, както е наречен по-късно. На 7 декември 1941 г. работата по компютъра спира, защото Съединените щати се включват във войната. ABC така и не е патентован...
Още в самото начало на Втората световна - през 1939-а, Атанасов напуска Айова заради работата във Военноморската артилерийска лаборатория във Вашингтон. Съпругата и трите им деца обаче продължават да живеят в Айова.
Във Вашингтон Джон оглавява на Акустичната дивизия при Военноморската артилерийска лаборатория. Работи като завеждащ проекта за създаване на изчислителна машина за Военноморските сили на САЩ. По същото време е привлечен да участва в първият атомен опит в Тихия океан.
Дългото отсъствие не остава без последствия за семейството на Джон Атанасов - през 1949 г. двамата със съпругата му се развеждат. Лура се премества с децата в Денвър, Колорадо. През същата година Джон Атанасов се оженва за Алис Кросби, която е от Айова, но по време на войната също е работила във Вашигтон.
Пак през 1949-а Джон става главен учен на Армейските полеви сили във Форт Монро, Вирджиния. След година се връща във Вашингтон като ръководител на програма за взривни вещества към Военноморската артилерийска лаборатория. Остава там до края на 1951-ва. На следващата година Джон основава "Артилерийска инженерна корпорация" в Роквил, Мериленд. Негов съдружник е старият му приятел и студент Дейвид Бийчър. Компанията продават през 1957-а на "Aerojet General Corporation" и Джон Атанасов там работи като управител на Атлантическия департамент, а от 1961 г. до пенсионирането си е вицепрезидент.
След дълго боледуване Джон Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в Мериленд.

Изобретението
Компютърът, измислен от Джон Атанасов, представлява цифрова електронна изчислителна машина със специално предназначение - решаване на системи от 30 линейни алгебрични уравнения. Числата се въвеждат в машината посредством перфокарти. Машината смята по двоичната бройна система, като преминава от едната бройна система в другата с точност до 50 двоични знака за всяко число. "Сърцето на компютъра" (голям колкото бюро) се състои от 300 електронни лампи, изграждащи аритметичния и логическия блок. Първата машинна памет - блокът за запаметяване на информацията, представлява барабан с диаметър около 23 см, на който са монтирани 1632 кондензатора. При всяко завъртане на барабана зарядът се регенерира или сменя знака си.
Фундаменталният характер на изобретението е доказан през 1970 г.
Джон Атанасов е признат за изобретател на електронната изчислителна машина и "баща на компютъра".

Книги за Джон Атанасов

  • Благовест Сендов. Джон Атанасов - електронният Прометей. София. Университетско издателство. 2003
  • Георги Тодоров, отговорен редактор. 100 години от рождението на Джон Атанасов. Велико Търново. Фабер. 2004
  • Димитър Шишков, съставител. Джон Атанасов - бащата на компютъра. София. ТанграТанНакРа. 2001
  • Димитър Шишков, съставител. Джон Атанасов - гениалният американски откривател, който се гордееше с българския си произход. София. ТанграТанНакРа. 2002

Източник: http://eim.hit.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google