Изобретения Повелителят на атома

balgari.bg

Повелителят на атома

През 1950 г. на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света, и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир" и се съобщава името на неговия автор - проф. д-р Кръстьо Кръстев.
Кръстьо Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра в семейство на учители. Когато Южна Добруджа е окупирана, семейството се мести в София.
Тук Кръстев завършва гимназиалното си образование, следва минно инженерство в Германия и защитава три доктората. В началото на 30-те години става директор на железниците и пощите и работи усилено за модернизирането на железопътния транспорт и оборудването на телефонните централи със съвременна техника. Сетне е професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия.

На 12 август 1932 г. по време на стрелба с тежко оръдие проф. Кръстев забелязва, че контролноизмервателните уреди отчитат непознат дотогава физичен феномен. Заема се с неговото изследване и стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. Новооткритото явление назовава електромагнитна пулсация (ЕМП). През 1933 г. Военното министерство го награждава със златен медал за неговото изобретение, осигуряващо точна артилерийска стрелба.
Кръстев продължава изследванията си в сътрудничество с физици от Отдела за измервателни уреди на "Сименс" и с именития учен Макс Планк. През 1933 г. немски физици регистрират с осцилограф и научно утвърждават явлението ЕМП, то получава наименованието "Ефектът на Кръстев". На проведения край Берлин през февруари 1939 г. опит за разбиване атома на урана като измервателен уред се използва осцилограф, основаващ се на "Ефекта на Кръстев", и за първи път в историята на атомните изследвания се документира миниатюрна ядрена експлозия. Проф. Кръстев взема активно участие в конструирането на първия измервателен уред за точното насочване на немските ракети "Фау-1" и "Фау-2", използвани за обстрелване на Англия по време на Втората световна война.
Освен научноизследователската си дейност след 1933 г. проф. Кръстев създава в София три индустриални предприятия: "Едисон" за електротехническо оборудване, "Алтрос" за химикали и лекарства, електрохимическия завод "Аляска" с над 1800 работници и служители.
9 септември 1944 г. го заварва заедно със семейството му на път с автомобил от Словакия към България. Физикът обаче променя маршрута си и се озовава в Италия. Тук през 1947 г. се среща с американския физик Албърт Ърл Стол, съветник на военновъздушния аташе на САЩ в Рим. Пред него разкрива "дълбокозамразеното" в ума си откритие. Заедно обсъждат неговото приложение при атомните експлозии.
Същата година заедно със семейството си Кръстев заминава за Канада и става директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. пристига в САЩ и ръководи научноизследователски институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн. Скоро след това става специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ. Участва като съветник на Женев­ската конференция по разоръжаването. В Принстън се среща с Айнщайн, на когото в Германия е бил асистент. С него обсъжда нови насоки за приложение на "Ефекта на Кръстев".
На 11 септември 1962 г. с препоръка на Управлението на военновъздушните сили на САЩ проф. Кръстьо Кръстев и семейството му получават американско гражданство. Същата година му е присъдена Наградата за изключителна служба - най-високото отличие, което Американската армия дава на цивилен.
Нашият учен подкрепя програмата на президента Айзенхауер "Атомът за мирни цели" и в публичните си изявления обръща внимание на факта, че ядрената надпревара поставя на карта бъдещето на човечеството.
Проф. Кръстьо Кръстев умира на 16 септември 1969 г., през 1972 г. близките му донасят урната с праха му на българска земя.

Източник: http://znam.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google