Изобретения

balgari.bg

От Полски Тръмбеш до Марс

Д-р Валентин Йорданов е роден в град Полски Тръмбеш.
Завършил е инженерна физика в Софийския университет. През 1983 г. започва работа като научен сътрудник в урановата индустрия. За три години разработва уреди за търсене на уран, които надминават по параметри устройствата, внасяни от Канада. Работил е като асистент по ядрена електроника към катедра "Атомна физика" на СУ "Св. Климент Охридски".
Наред с преподавателската дейност Йорданов работи и по създаването на уникална апаратура и експериментални установки за радиационни измервания. С тях е участвал в установяването на количествените показатели на радиацията у нас след чернобилската авария.
Шеметната кариера на даровития българин продължава през 1989 г., когато печели конкурс на Международната агенция за атомна енергия и три месеца работи в Националната лаборатория на САЩ в Лос Аламос, където е създадена първата атомна бомба.
След година Валентин Йорданов защитава докторантура в университета на Мичиган. През март 1994 г. пише дисертация по радиационни измервания и получава докторска степен по ядрен инженеринг. С научната си работа българинът поставя основите на ново направление в изработването на ядрени инструменти.
През 1994 г. става старши научен сътрудник за фирмата "Амптек", Масачузетс. Там разработва радиационни измервателни инструменти за ВВС на САЩ. Йорданов е носител на специална награда на Директората за космически летателни апарати на ведомството. Участва в разработките на термоелектрически охлаждаеми детектори, един от които е изпратен на Марс с мисията "Марс Патфайндър" през 1997 г.
В Щатите, където живее от 19 години, Валентин Йорданов основава консултантска фирма със седалище в Лос Аламос, Ню Мексико. Дейността й е в областта на ядрената електроника, рентгеновата апаратура и разработката на радиационни детектори.
Ученият бизнесмен работи по различни проекти за космически инструменти, апарати за ядрени електроцентрали, по устройства, свързани с националната сигурност на САЩ. Негови клиенти са големи фирми за радиационна апаратура, както и национални лаборатории, университети, държавни учреждения. Йорданов има над 10 изобретения и 9 патента. Създадени от него уреди се използват като детектори за ядрени материали.
Заедно с великотърновска фирма д-р Йорданов развива производство на електронни платки за ядрени инструменти. Специфичната продукция ще заминава за САЩ, Белгия и Холандия.
Освен блестящ учен Валентин Йорданов е и щедър дарител, учредитле е на фонд, разполагащ с 100 хиляди долара. Йорданов спонсорира ежегоден летен лагер по астрономия у нас. Неведнъж е правил дарения на СУ - оборудване на стойност няколко десетки хиляди евро. На СОУ "Цанко Церковски" в родния си град е предоставил мултимедиен комплекс.
Наскоро д-р Валентин Йорданов стана носител на престижна международна награда за приложни изследвания. Учените от световна величина наричат приза "Оскар" за изобретение. Той се присъжда всяка година на сто високотехнологични продукта с приложение в различни области. Бе отличен и с международната награда за разработения от него портативен апарат за рентгеново-флуоресцентен анализ. Устройството измерва количеството на олово в боята, използвана в детски играчки например.
 

 

Изобретателят на чудеса

Юл Браун, или Илия Вълков, е роден на 20 април 1922 г. във Варна. Учи в Пловдивската семинария, служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. За това, че тайно слуша западни радиостанции, е въдворен в ТВО "Перник" и работи в мината при ужасни условия, известно време прекарва и в лагера "Белене". През 1950 г., освободен от "Белене", Вълков се жени, но малко по-късно разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. Освобождава го офицерът от ЦРУ Браун. Австралийското посолство в Анкара дава на Вълков политичeско убeжищe, той заминава за Австралия и се установява в Сидни. Тук завършва eлeктротeхничeския унивeрситeт и в началото на 60-тe години започва работа като инжeнeр в голeми фирми. Вече е променил името си - към фамилното име на офицера е прибавил малкото име на актьора Юл Бринър и така се появява бъдещият световноизвестен химик Юл Браун.
Юл Браун е откриватeл на т. нар. Браунов газ и на физикохимията на имплодиращото горeнe на Брауновия газ със съпътстващото го отдeлянe на енергия от вакуума.
В Китай българинът в продължение на няколко години оглавява научно­изслeдоватeлски институт, където работят над 2000 учени, спeциално построeн от китайската воeнна промишлeност в пустинята Гоби.
Като eдин от свeтовните eкспeрти по газова динамика той е поканeн от флотата на eдна от най­-голeмитe страни на НАТО да създадe нови газови смeси за дълбоководно лeководолазно дишанe с акваланг бeз използванeто на твърди лeководолазни скафандри с нормално атмосфeрно наляганe. Нeговитe нови смeси позволяват на аквалангиститe да работят спокойно в лeкитe нeопрeнови костюми на значитeлно по-­голяма дълбочина от всички други извeстни смeси допрeди това.
Българският гений създава лeк автомобил, който гори суров пeтрол. Цялата портативна "рафинeрия" на колата e скрита в багажника, ауспух няма, отработeнитe газовe се връщат обратно в рeзeрвоара, където повторно сe свързват със суровия пeтрол, като го разграждат допълнитeлно, за да сe отдeлят нови горящи газовe.
Цeнтрално място в изслeдванията на Юл Браун заeмат експериментите с т. нар. Браунов газ. Той представлява смeс от газообразeн водород и кислород в стохиомeтрично (обeмно) отношeниe 2:1. Газът сe получава чрeз eлeктролиза на вода, при която сe отдeлят водород и кислород. Браун открива прост способ да ги съхранява заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухват. Когато смeс от водород и кислород гори и избухва, тя нe избухва навън, а навътрe. Имплодирайки, тази смес обeма си 24 пъти. Българският учен успява да "впрегне" тази уникална рeакция за задвижванeто на вакуумeн автомобилeн двигатeл. Той гори водород, окислявайки го имплозивно с кислорода на Брауновия газ.
Днес най-малкитe Браунови гeнeратори на пазара сe използват от бижутерите за заваряванeто на трудно­топими сплави и мeтали.
Японска строитeлна компания, която пробива тунeлитe на хонконгското мeтро, прибягва до гения на Браун, за да преодолее гранитните пластовe, стоящи на пътя на метрото.
Множество демонстрации илюстрират чудото на Брауновия газ - малка горелка прогаря в дървена плоскост дупчица. Същото се случва и с метален лист, и с мраморна плоча. При това горелката на Браун може да се държи с голи ръце. Подложена на въздействието на Брауновия газ, волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса) започва да се изпарява, ала другият й край остава студен и може да се държи с ръка. Късче америций 241, който излъчва 1600 кюри радиация в минута, след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.
1600 километра Юл Браун изминава с кола, зареждайки я с... 4 литра вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ.
Граничещите с фантастиката свойства на газовата смес на Браун още не са разгадани и описани в научно издание. Пламъкът на двата газа има особени свойства: без да използва кислород, той реже стомана, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. - безброй приложения във всички области на живота. При това пламъкът се държи като мислещо същество - сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него.
През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции и семинари откритието не е прието и до днес. Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него.
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата "Brown Energy" в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира голяма сума, но не успява да я използва рационално. През 1992 г. заминава тайно за САЩ.
Връща се в Австралия през 1998-а.
Епохалният учен, българинът Юл Браун, умира същата година в болница в Ръкууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище, а цялото му имущество е разпродадено на търг за погасяване на дълговете му.
Дори този бегъл поглeд върху огромното разнообразиe на открития в най-­различни области на познаниeто e достатъчeн да ни покажe, чe Юл Браун e уникалeн откриватeл.
Автор на книга за учения и неговото революционно изобретение е дъщеря му Деси Браун, която живее в България. Книгата се разпространява на диск (вижте тук).

Източник: www.beinsa.info

 

Бащата на "антибебето"

alt

Карл Джераси е роден на 29 октомври 1923 във Виена, Австрия.
Бащата на Карл Джераси е роден в България, среща майка му, също еврейка, в Медицинското училище на Виенския университет, и след като създават семейство, се местят в София.
Детските години на Карл минават в България, но едва петгодишен, заминава с майка си за Виена. Там учи в гимназия до 14-годишната си възраст, а летата прекарва при баща си в България.
След аншлуса на Австрия родителите му се женят отнова, след като са били разведени.
През 1938-а Карл идва в България и учи в Американския колеж в София, а майка му заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ. През 1939 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати, разполагайки само с 20 долара.
Карл завършва частен колеж в Гамбиер, Охайо, където получава бакалавърска степен по органична химия (1942). Жени се (1943) за първи път, преди да започне следването си в университета в Медисън, Уисконсин, където през 1945 г. получава степен доктор. Същата година става гражданин на САЩ. От 1952 до 1959 г. преподава по химия в университета "Уейн" в Детройт, а през 1957 г. взема отпуск, за да работи отново за компанията "Синтекс".
От 1959 г. преподава в "Станфорд", Калифорния, и е президент на "Лаборатории Синтекс" в град Мексико, после и в Пало Алто, Калифорния.
Работата му за "Синтекс" е добре платена. Джераси купува земя в Удсайд, Калифорния, създава ранчо за добитък и събира колекция от художествени творби.
От втората си жена Норма Лъндхолм има син Дейл, който се занимава с документално кино, и дъщеря Памела, художничка. След нейното самоубийство (1978) Карл Джераси основава "Програма Джераси" за местни художници.
Днес ученият е женен за Даян Мидълбрук, биограф и заслужил професор в "Станфорд". Живеят в Сан Франциско и Лондон.
Джераси е водещ колекционер на творби от германо-щвейцарския художник Паул Клее. Негови произведения често се излагат в Музея за съвременно изкуство в Сан Франциско, на който Джераси е завещал колекцията си от Клее. Престанал да колекционира, когато основал програмата, вярвайки, че е по-добре да подпомага художниците, докато са живи, вместо търговците, които печелят от картини.
Джераси става световноизвестен най-вече с приноса си за разработването на първото противозачатъчно хапче. През 1951 г., заедно с Луис Мирамонтес и Хорхе Розенкранц, той участва в разработването на препарат за перорален прием, много по-силен от естествено съществуващия хормон, който преодтвратява забременяването.
Карл Джераси е удостоен с Национален медал за наука, връчен му от президент Никсън, макар да е бил в т. нар. Списък на враговете.
През 1978 г. е включен в Националната палата на изобретателската слава. Награден е с Национален медал за техника (1991) за своя "значителен принос за разрешаване на екологични проблеми; за неговите инициативи за развитие на романа; за практически подходи за продукти за контрол на насекоми, които са биологически разградими и безвредни".
Проф. Джераси е член на Попечителския съвет на Бюлетина на атомните учени и председател на Съвета на научните консултанти на "Фарманекс".
Автор е на 12 пиеси, едно от които - "Табу", в момента се играе в столичния театър "Възраждане" под режисурата на Георги Михалков (на премиерата присъства самият автор), и на един роман - "Дилемата на Кантор", където се разглеждат моралните проблеми в науката.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Полетът на мисълта

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г.
Като малък Асен обича да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, инженер-химик, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан".
По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград.
В отделението Асен продължава да работи върху конструирането на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г.
През Първата световна война Асен Йорданов завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва с чин поручик и отново се озовава на фронтовата линия. Във въздушното отделение в с. Удово му поверяват боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети. Награден е с орден за храброст.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от 1 милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Кабинетът на Александър Стамболийски отпуска 6000 долара, за да заминат двамата българи за САЩ, но конкурсът не се провежда, защото техният тандем е единственият участник.
Асен Йорданов остава в Съединените щати. След известно време започва работа като чертожник в конструкторското бюро на заводите "Къртис", сетне става летец-изпитател. Завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Назначен е за главен конструктор на "Къртис". Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост "Боинг Б 17", изтребителите "Локхийд P 38 Лайтнинг" и "Къртис Хоук 81", бомбардировачите Б 24 и Б 29, както и за транспортния самолет "Дъглас DC 3".
През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън".
Асен Йорданов открива авиационно училище и скоро то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му.
Йорданов пише учебниците си на разговорен език, към технически илюстрации добавя комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.
През 50-те години на давйсети век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата "Джордафон" - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.
На 19 октомври 1967 г. Асен Йорданов излита завинаги. Прахът на 71-годишния пилот е разпръснат в небето на Америка.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още - на http://liternet.bg/publish

 

Революция в битове

Джон Атанасов

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. на няколко мили западно от град Хамилтън в САЩ.
Баща му - Иван Атанасов, е от ямболското село Бояджик. Неговите родители загиват в Априлското въстание и 13-годишният Иван емигрира в САЩ с чичо си през 1889-а.
Джон е първото от 9-те деца на Иван Атанасов и Ива Лусена, преподавателка по математика.
Скоро след неговото раждане баща му започва работа като електроинженер в град Остин, по-късно работи в Брюстър, Флорида.

 
Страница 3 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google