Изобретения

balgari.bg

Революция в превода

Инженер Койчо Митев е роден през 1947-а. Завършил е Техническия университет в Братислава, специалност "Надземно строителство".
Днес инж. Митев е консултант и преподавател по "Интелектуална собственост" към Русенския университет.
Ръководител е на научния екип, получил патент за изобретението "Метод за компютърен междуезиков превод".
Патентът е от 4 октомври 2002 г. и е предшестван от тригодишно проучване, при което българското патентно ведомство е сравнявало откритието със заявени близо 450 подобни изобретения.
Според познавачи изобретението на българина е революция в междуезиковото общуване. "Методът за компютърен междуезиков превод" представлява алгоритъм за цифрово кодиране на човешката реч. С негова помощ се постига общуване на майчин език в реално време, без присъствието на преводач. Устройството, което извършва трансформация на цифровите кодове, е чип, вграден в телефонната слушалка.
Изобретението на инж. Койчо Митев е носител на голямата награда "Джон Атанасов" на изложението за изобретения и иновации "Евроинтелект-2003" и на 21-то световно изложение за иновации "Inpex" в САЩ през 2005 г.

Как работи изобретението му, разказва инж. Митев пред вестник "Стандарт"

 

Повелителят на атома

През 1950 г. на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света, и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир" и се съобщава името на неговия автор - проф. д-р Кръстьо Кръстев.
Кръстьо Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра в семейство на учители. Когато Южна Добруджа е окупирана, семейството се мести в София.
Тук Кръстев завършва гимназиалното си образование, следва минно инженерство в Германия и защитава три доктората. В началото на 30-те години става директор на железниците и пощите и работи усилено за модернизирането на железопътния транспорт и оборудването на телефонните централи със съвременна техника. Сетне е професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия.

 

"Охлаждащото" слънце на Димитър Чернев

Сред българите, спечелили световно признание за новаторско изобретение в областта на техниката, е проф. д-р Димитър Чернев.
Роден е през 1930 г. във Варна. Завършва електроинженерство и работи в лабораторията за поддържане на магнетофоните в Радио София.
През 1956 г. отива в Източна Германия за обмяна на опит. Оттам заминава за Съединените щати.
Първоначално постъпва в лабораторията на телевизионната компания Си Би Ес, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонна касета, която му донася голяма популярност.
По-късно учи в Масачузетския технологичен институт, там защитава и докторска дисертация. След това започва работа в Космическата лаборатория в Калифорния и участва в различни програми за подготовка на полети до Луната, Марс и Венера.
През 1967-а д-р Чернев става професор в университета в Остин, Текстас. Горещите лета на Тексас карат Чернев да се замисли за използването на слънчевата енергия за охлаждане. Българинът се връща в Бостън и в лабораториите на Ем Ай Ти създава първия слънчев хладилник. Съоръжението заработва най-напред в дома на Чернев в Бостън. По-късно той основава своя компания.
Повече от 60 патента на проф. Димитър Чернев са регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия.

Източник: www.znam.bg

 

"Книга" за незрящи прави българин отвъд океана

Лъчезар Цветанов печели конкурс, обявен от Конгреса на САЩ (на снимката), за дизайн на дигитален плеър за нуждите на библиотеката през 2002 година.
Плейърът, наречен dook ("дигитална книга"), представлява устройство, наподобяващо книга, на чиито корици са разположени всички функции, и използва дигитална технология на принципа на MP3.
Дигиталният плеър се ползва от хора с увреждания и незрящи за "четене" на текстове.
Лъчезар Цветанов е роден на 2 май 1979 г. в София. Завършва софийската математическа гимназия с профил математика и информатика през 1998-а, в САЩ отива да учи промишлен дизайн в университета на Бриджпорт, Кънектикът.
Проектът му е отличен сред 140 други от жури, съставено от шестима дизайнери и представители на ръководството на библиотеката на Конгреса.

Източник: www.dnevnik.bg

 

Техническият гений от Калофер

Николай Тошкович - първият българин, притежател на патенти в областта на двигателите, се ражда в Калофер в семейството на търговеца Стефан Тошкович. Семейството се преселва в Одеса през 1819 година.
Николай завършва Технологичния институт в Петербург. През 1855 г. е избран за действителен член на Селскостопанското дружество в Южна Русия.
За да разшири познанията си в областта на новата техника, подчинена на парните двигатели, заминава за Париж. Работи във фабрика, а през 1860 г. завършва своя труд "Практически бележки за параходите" и го представя на Дружеството за подкрепа на националната промишленост. Това е не само първото научно-техническо изследване, написано от българин, но е и едно от малкото в световната корабостроителна литература по онова време.
През 1869 г. Тошкович става главен инженер на корабостроителницата в Одеса. Избран е за член на Одеското българско настоятелство. По негова инициатива през 1885 г. за първи път на руски се издава "История славянобългарска". Неговото име фигурира сред дарителите за изграждането на Софийския университет.
Докато е студент в Москва, Сава Филаретов изпраща до редакцията на "Цариградски вестник" писмо, публикувано на 25 май 1857 г. под заглавие "Известие за едно усъвършенствование в механиката, което направи в Париж един българин, Николай Ст. Тошкович".
"Тия дни ний прочетохме това радостно за нас известие по-напред във француските вестници, а после и в един от най-разпространените руски журнали, който се издава в С. Петербург "Отечественные записки" № 4, 1857 г.", се казва в текста. "Мислим - продължава Филаретов, - че нашите съотечественици ще се зарадват не по-малко от нас за това нещо, което прави чест и хвала за българското име, на българските природни дарования, и ще пожелаят да узнаят кой, как и в какво е направил това усъвършенствование." За какво изобретение става дума?
На 4 март 1857 г. в Париж се провежда редовното заседание на авторитетното Дружество за подкрепа на националната промишленост, на което Николай Тошкович защитава своето изобретение, свързано с усъвършенстването на буталата на парната машина. Българският технически гений предлага използването на еластични пръстени, разположени в специални канали по повърхността на буталото. Парижкото Дружество за подкрепа на националната промишленост не само дава висока оценка на това изобретение и патент на изобретателя, но и определя комисия, която да оказва на изобретателя съдействие в по-нататъшната му работа по усъвършенстване на буталото и неговото приложение в железопътните локомотиви.
През 1927 г. в "Калофер в миналото" Н. Начов съобщава, че в библиотеката се пази едно сандъче с книги и ръкописи, подарени от Николай Тошкович. Сред ръкописите бил и неговият труд "Практически бележки за параходите", в който той съобщава и за други свои патенти, получени за изследванията му върху корабния винт и неговото усъвършенстване (на снимката). Ръкописът свидетелства за богатата техническа култура на автора, за неговите обширни и задълбочени познания в областта на технологиите и механиката.
Николай Тошкович умира през 1893 г.

Източник: www.znam.bg

 
Страница 2 от 4

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google