Наследство

balgari.bg

Най-българското

Народните ни песни са най-значителният и разнообразен дял от българския фолклор.
Те са анонимни и колективни художествени творби в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Изпълнявани са на големи празници, на нивата, на седянката, на сватбата. Техни творци са хора с поетичен и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се предава от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. 
Условно разграничаваме няколко типа народни песни. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков песните биват обредни, митични, юнашки, хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни.
Народните песни са подложени на постоянни видоизменения и техните форми не са резултат на отделни творчески актове, а се създават постепенно, като възникват една от друга.
В народните песни съвместно съществуват поезията, музиката и танцът, обединени в един художествен комплекс върху основата на общия ритъм. 
В тези творби музиката на речта и на напева са тясно свързани. Музиката на напева се развива от музиката на речта, като първична е именно текстовата тъкан. Затова и тоновото изкуство може да се разглежда като трета сигнална система, която възниква върху основите на втората сигнална система - езика. 
Музиката е "език на душата", притежаващ своя граматика, синтаксис, морфология, етимология, стилистика и семантика. Този "третосигнален език" е тясно свързан с втората сигнална система и е зависим от нея.
Щом песента стане обществено достояние, нейният автор се обезличава. Процесът на съзряване и усъвършенстване на песента се извършва вече от колектива, от целия народ.
Когато дадена песен се изпълнява от талантливи народни певци, техният личен вкус и техните естетически възгледи слагат отпечатък върху творбата. Певецът използва готовата схема на някоя стара песен и вплита в нейната структура нови ритмични или интонационни пасажи, нови интервали, орнаменти, рефрени, нови музикални идеи. 
Българската народна песен притежава огромна естетическа стойност.
Докато западната професионална музика си служи предимно с два основни лада (мажор и минор), българската народна музика използва не по-малко от трийсет тонови видове, всеки от които може да бъде транспониран в дванадесет тоналности.
Един от най-специфичните белези на българския музикален фолклор е метроритмиката. Рядко съществуват народи с такава богата неравноделна ритмика. Друг специфичен белег са ладовете: от диатоничните - йонийски, фригийски и еолийски; от хроматичните - хиджас, карджагар, иджаскяр. Третият специфичен белег са народните гласове и инструменти. 
В България интересът към народната песен се появява през първата половина на XIX в. Първоначално той се изразява в записване на текстове на български народни песни. Видни просветители и общественици като Васил Априлов, Петко Р. Славейков, Георги С. Раковски и др. записват и публикуват народни песни. Появяват се сборници с текстове на народни песни, като епохалния труд на братя Миладинови от 1861 година. 
Първи опити за теоретично осмисляне на народната песен са изследванията на Карел Махън, в които той изтъква оригиналността на народната музика, характеризира мелодичната и ритмометричната й структура, той прави и първите хореографски изследвания.
През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад върху ритмичните и метричните особености на българската народна песен. 
Основните закономерности на ритмиката и метриката й разглежда в трудовете си Добри Христов.
През 1926 г. към Етнографския музей в София се открива отдел "Народна музика". Под ръководството на Васил Стоин започва събирането на народни песни от цяла България, които биват нотирани по слух. От това наследство българските композитори черпят песенен материал за творчеството си, основа са и на цялата българска музикално-фолклорна наука. 
През 1948 г. се създава Институт за музика при Българската академия на науките с директор акад. Петко Стайнов. Песните вече се записват механично (чрез апаратура).
Българският народ в трудния си път на съществуване и развитие е създал високо художествено, самобитно народно музикално творчество. То носи елементи от културата на старинни племена, свързали в миналото съдбата си със славяните. 
Народната песен и инструменталната мелодия са поддържали буден българския дух и в годините на робството, звучали са по полята по време на тежък труд, по мегданите на народните празници и игри, в семейството.
Днес народното музикално творчество живее в оригиналния си вид или в модерни аранжименти.

Материалът е базиран на научен доклад на Пелагия Векилова и Светла Минкова 
 
На снимката: Семейство Варимезови, за които етномузикологът проф. Тимоти Райс, чуждестранен член на БАН, засне документален филм
 
Добави коментар
 

Великден

Разпнат, умрял и възкръснал
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Исус Христос.
За православните последната седмица от живота на Христос е Страстната седмица, или Седмицата на страданията. Всеки ден от нея се нарича "велик". В храма се извършват специални служби.
На Велики понеделник Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня, отхвърлена от Христос.
Велики вторник е посветен на мъдрите девици, които били готови за идването на Господа.
Във Велика сряда нашето внимание се насочва към разкаялата се блудница. Подчертава се разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. 
Велики четвъртък е посветен на Тайната Вечеря, на "преломяването на Тялото и проливането на Кръвта", за което Христос говори на учениците си. Обикновено в четвъртък вечер се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванайсет евангелия, тоест 12-те откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. 
На Велики петък, когато Спасителят умира на Кръста, не се извършва Божествена литургия.
Вечернята на Велики петък, когато се изнася Христовата Плащаница, е посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
След това се служи утренята на Велика събота. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като "най-благословения седми ден". Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеникът, аналоите и т. н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. 

Български Великден
На Велики понеделник българката още от стари времена прави голямото великденско чистене: изтупва чергите, изпира дрехите, белосва къщата. Сметта, разбира се, се изгаря.
На Велика сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа, в четвъртък само се боядисват яйцата. Най-напред се преброяват, сетне се измиват и стипцосват - с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се подновява и квасът, който после през цялата година се използва за месене на хляба. Велики четвъртък е и денят, в който домакинята приготвя козунака - сладкия хляб за празника.
На Разпети петък също не се работи и до обяд на Страстна събота не се яде нищо.
В полунощ в събота срещу неделя настава празникът - хората се поздравяват с "Христос возкресе!" - "Воистина возкресе!", пожелават си здраве и щастие. Запалената в храма свещ се отнася мълчешком у дома.
В неделя вече всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце остане здраво, той ще е жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости - посещават се кръстниците, родителите, деверите, пита, козунак и яйца се носят в дар.
И още много гадания и наричания има по великденското време.
В нощта срещу празника момите слагат пръстена си под възглавницата  - сънуват момъка, за когото ще се омъжат. На самия Великден всеки може да си пожелае нещо - ако е праведен, ще го получи.
Велики четвъртък пък бил много подходящ за магии, особено за любовни  - и за залюбване, и за разлюбване, говори легендата. На този ден всяка жена, ако е бездетна или е на 50 години, може да стане магьосница.
Митологичната същност на празника е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този елемент "сродява" Великден с езическото възприятие за преход от зимата към пролетта, когато природата се преражда.
Различните обредни практики илюстрират аспекти от духовната култура на предците ни, която сме наследили.
Великденското чистене и изгарянето на сметта е свързано с култове към огъня. То представлява е ритуално маркиране, отделяне на окултуреното, усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
Забраната за работа и завършващият пост в петък и събота имат продуциращ характер, те са табу, което ще породи плодородие и изобилие чрез "временната смърт", временния отказ от нещо, който е всъщност "отрицателна магия".
Важна роля във великденската обредност играят ритуалните хлябове и козунаците - своеобразна житна жертва в чест на възраждането. Погребваме зърното, то възкръсва като хляб.
В християнската митология яйцето символизира безсмъртието, в езическите митологии обаче е знак на вселената - счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата. Боядисването на яйцата говори и за вечността на живота, и за неговата пъстрота и разнообразие. А чукането с яйца е метафоричен сблъсък между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
 
Огънят слиза при хората
Благодатният огън (или Свещеният огън), е огънът, който се запалва всяка година на Възкресение Христово в съсобствения на различни християнски конфесии храм "Възкресение Христово", издигнат върху Божия гроб в Ерусалим. Според вярващите запалването става по свръхестествен начин. В първите минути след запалването си Благодатният огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
Единственият случай, когато Огънят е слязъл извън пределите на храма, е засвидетелстван през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната градска управа да получат изключителното право да вземат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати в параклиса над Божия гроб, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.
 
Дар за императора
Мария Магдалена първа научила, че Исус Христос е възкръснал. Рано сутринта тя отишла в градината, където бил Божият гроб, за да помаже с ароматно миро израненото му тяло, и открила камъка, който затулвал входа в гробницата, търкулнат настрани, а сам възкръсналият Син Божи й се явил. 
Сетне Мария Магдалена заедно с другите ученици обикаляла по света и разказвала за смъртта и възкресението на Исус. 
Веднъж пристигнала в Рим и отишла при император Тиберий. Било прието да се носи дар на владетеля по онова време - кой каквото може - и Мария, като бедна жена, поднесла на Тиберий яйце. 
- Христос возкресе! - казала.
- Как може някой да възкръсне?! - учудил се императорът. - Толкова е трудно да се повярва в това, колкото и че бяло яйце може да стане червено. 
В същия миг яйцето в ръката му добило пурпурен оттенък. Императорът млъкнал изумен. 
Така било подарено първото великденско яйце.
 
Защо се "разминаваме" с католиците
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката й с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. 
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Григорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните. Юлианският календар е по-неточен и изостава с 13 дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринайсет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православните. Понякога тази разлика достига до месец.
Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
 
Материалът е на сп. "Усури"
 
 
Етикети:
Добави коментар
 

Песента на дървото вадят с тънко длето

Първите образци на резбарското изкуство се раждат във вдъхновената самота на балканджиите пастири. На пастирската гега за пръв път "каца" изрязано в дървото птиче, клонче, слънце, за да се развие по-късно този занаят като един от символите на българската душевност.
Общението с дървото - с дъба, липата, ореха, чимшира, дивата круша, дряна, явора, родният резбар превръща в своеобразна медитация, чрез която твори красота за дома.

Етикети:
продължава> Добави коментар
 

Къщата - пометена, конците - пресукани

Обичаят да се правят и носят мартеници е древна магическа практика за здраве, плодородие, щастие, за предпазване от болести и беди.
На 1 март старите българи посрещали новата стопанска година. Пробуждането на природата за млад живот вдъхвало на нашите прадеди надежди за добра реколта, за щастие и благоденствие. Но с радостта върви и страхът - от капризите на времето, от превратностите на съдбата. За да се предпазят от беди и нещастия, хората използвали амулети. И мартеницата изпълнявала ролята именно на защитен амулет. Но за да има магическа сила амулетът, задължително се спазват някои условия.

Етикети:
продължава> Добави коментар
 

Болката Македония

Комисията по външни работи към Европарламента призова Македония да създаде заедно с България експертна комисия по история и образование, която да работи за "обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи", съобщиха медии.
Трябва ли Европа да ни размахва показалец, за да се приемем един друг такива, каквито сме - българи и македонци?

Етикети:
продължава> Добави коментар
 
Страница 1 от 6