Наследство Традиции и обичаи Танцът върху огъня благославял със здраве и берекет

balgari.bg

Танцът върху огъня благославял със здраве и берекет

Древен обичай споява българи и гърци - нестинарството, танца върху жарава.
Според някои изследователи наименованието на обреда произлиза от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън. Възможно е да произлиза и от "анастено" - възкръсване, свързано с явлението "Благодатен огън".
Според традицията нестинарите играят върху огъня вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на двайсети век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия.
В миналото нестинарски села са били гръцките Кости и Бродилово и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово, днес обичаят в автентичния си вид е запазен само в странджанското село Българи.
За първи път обичаят е документиран през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Неговите корени са в древни сакрални практики на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Елена и Константин в ръце, обичаят не е признат от Православната църква.
Рано сутринта в деня на двамата светци - майка и син, на шествие, водено от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до аязмото край селото. На извора иконите се освещават и се играе хоро с тъпан и гайда. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (конак), тук прекарват времето до вечерта, като слушат биенето на тъпана, което ги подготвя за мистичния танц. В това време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар. На свечеряване започва да разстилат огъня в окръжност с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата, като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. След края на танца нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. Петър Дънов обяснява тази недосегаемост на нестинарите от жаравата с увеличението на трептенията на енергийния двойник, които в определени моменти стават по-силни от трептенията на огъня и те вече не могат да проникнат в тялото и да го наранят.
В миналото нестинарството се е предавало само в рода.
За нестинарите е известно още, че не са страдали от никакви болести. Вярва се, че ако нестинар пренесе през жаравата болно дете, то оздравява. Любопитен факт е, че ако нестинар танцува по жарта с часовник, уредът спира. Нестинарският танц върху жаравата е бил възприеман от старите поколения българи като закалена с огън молитва за плодородие и за предпазване от болести. 

Източник: http://bg.wikipedia.org

За един нестинар - наш съвременник, прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови