balgari.bg

Красива магия

Шевицата, украсявала векове наред дрехата на българина, е сред изкуствата, пренесли през времето усета за красота и стремежа към хармония с природата, които народът ни издига в култ.
В основата на българската народна шевица са залегнали общославянски елементи, които ясно разкриват единството на славянските народи. Но има и оригинални орнаменти, в които се оглежда националната ни самобитност и тежката ни историческа съдба.
Сръчната българка не оставяла бяло "пространство", което се вижда, неизвезано. Яката на мъжката риза, ръкавите и полите на женската грейвали в червено, зелено, кафяво, жълто, преплетени в причудливи геометрични фигури.
С везмо се украсявали не само ризите, а и сукманите, коланите, елеците, престилките.
Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино изпредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.
Прелестта на българската шевица се дължи на виртуозните цветови съчетания. "Меки", "измити" тонове се редуват с ярки, контрастни багри. Шевицата е богата на пестеливо контурирани орнаменти. Най-често те са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил, по-рядко - полски и горски растения, и стилизирани животински фигури, предимно на птици: петли, гъски, пауни, гълъби. Този пъстър свят от животински и растителни образи е почти геометризиран заради изискванията за техническо изпълнение.
Шевицата чертае "границите" на човека - нейното присъствие е задължително по ръбовете на кърпата за глава на жената, по края на долната й риза, на чорапите и ръкавите и на мъжката, и на женската дреха. Но шевицата и защитава човека, пази го с магичните си образи на същества от природата, символизиращи нейните закони. Затова с шевица се обрамчва отворът на ризата, който "ляга" върху гърдите и на жените, и на мъжете, коланът или престилката в женската носия.
Везането заема съществено място в заниманието на жените и девойките в миналото. Народът е създал и специален обичай във връзка с това занимание. Например на някои от пролетните празници девойките започвали везмо с няколко бода, а после го пускали в бързотечаща вода, за да са пъргави пръстите на майсторките на шевици. Съществува и поговорката: "Вие, грамотните, както правите писмото, тъй и ние правим везмото." Тя е събрала вековния опит на българката в общуването човек-природа-общество. Закодирани във везбеното "писмо", своята магия разпръскват пожелания за здраве, щастие, берекет.
Социалната функция на шевицата се оглежда в обичая девойката да дарява избраника на сърцето си с везана риза, а той да й дава писана хурка. На "езика" на древната социална психология тези два предмета обвързват с обети за вярност и грижа за семейството. В зестрата на момата везани ризи и покривки бележат социалния статус на рода й. На везана кърпа поднасят хляба, който храни телата и душите български.

На снимката: Ръкав от Софийско (от www.journey.bg)

За един наш съвременник, който не се разделя с ризата си с шевица, прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови