Наследство Традиции и обичаи Къщата - пометена, конците - пресукани

balgari.bg

Къщата - пометена, конците - пресукани

Обичаят да се правят и носят мартеници е древна магическа практика за здраве, плодородие, щастие, за предпазване от болести и беди.
На 1 март старите българи посрещали новата стопанска година. Пробуждането на природата за млад живот вдъхвало на нашите прадеди надежди за добра реколта, за щастие и благоденствие. Но с радостта върви и страхът - от капризите на времето, от превратностите на съдбата. За да се предпазят от беди и нещастия, хората използвали амулети. И мартеницата изпълнявала ролята именно на защитен амулет. Но за да има магическа сила амулетът, задължително се спазват някои условия.
Правели мартениците в последния ден на февруари, но някъде ги усуквали рано сутринта, преди изгрев-слънце, на 1 март. Оставяли ги да престоят една нощ под трендафил. Според традицията трендафилът притежава силата да отпъжда всички зли влияния и нашите предци вярвали, че розовият храст може да предаде силата си и на мартеницата.
Мартеницата се прави от най-старата жена в къщата, жената усуква два конеца, бял и червен, но в много региони правели мартеницата само от червен конец.
В Софийско и Мелнишко усуквали червен и син конец, а в Родопите мартениците били многоцветни, като палитрата на есенната планина.
За най-"силен", разбира се, се смята червеният конец, който символизира слънцето. И както слънцето гони надалеч всички зли сили, така и червеният цвят на мартеницата прогонвал лошите очи на магьосници и змейове.
Мартеници предците ни връзвали на всички - на деца, на моми, на невести, на ергени, на агънца, яренца, теленца, на плодни дръвчета, на хурки и на станове. Защото пресуканите конци - "както момата се усуква около момъка", имат силата да подпомагат растежа и на хора, и на животни.
Мартеницата се носи, докато видиш първия щъркел. Свалената мартеница връзваш на плодно дърво или слагаш под камък. На другия ден гадаеш какво ти носи бъдещето по това - каква животинка има при нея. Затова и мартеницата някъде наричат гадалушка.
Според легендите Баба Марта има сприхав характер, лесно се менят настроенията й - ту е усмихната и ведра, ту е начумерена и сърдита. Така и времето през март - има и слънце, има и студ, че и сняг. Баба Марта, казват, била люта на двамата си братя - Голям и Малък Сечко, задето изпили всичкото вино от бъчвите, но и им прощава с усмивка на лице.�И понеже след дългата студена зима всички искат топло време, се стараят да омилостивят капризната старица - с пометени дворове, с червено платно върху плета, посрещат я млади и хубави моми, а не възрастните жени.
Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава. Според едно от преданията, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия и труден полет крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на първи март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.


Още от легендите за мартеницата - на www.bulgarian-folklore.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови