balgari.bg

Огън от небето

Горещници (Горeшляци, Чуреци, Блъсъци, Германовци)* народът ни нарича период от три дни през юли - 15-и, 16-и и 17-и**, които счита за най-горещи през лятото. Те са свързани с много социално-битови предписания - обичаи, забрани, а християнската религия е прибавила към тях и своята обредност.
Горещниците в народния календар се празнуват в чест на огъня, но най-вече - за предпазване от огън.
Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнически територии. Тези три дни си имат собствени имена - в Северна България те са: Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Марина.
През Горещниците полска и домашна работа е строго забранена - смята се, че ако отидеш да жънеш например, огън ще изгори нивата, къщата или добитъка. Не се коси, не се пласти, жените не вършат тежка къщна работа. Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето.
В Софийско по времето през тези три дни се гадае каква ще е зимата - първият, вторият и третият Горещник отговарят съответно на януари, февруари и март. Ако Горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици.
Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари.
На деня на света Марина в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. После на плодно дръвче край извора болният връзва я конец, я парцалче от дрехата си, та да се "върже" и болестта.
В Габровско Горещниците бележат началото на седенките, момите тръгват да събират съчки, влачат след себе си стебла от тиква, та да се влачат и ергените след тях. Вечер наливат вода от воденица, защото там водата се върти - така и момците ще се завъртят около момите.
На първия от Горещниците вечерта се изгася огънят във всички огнища, на втория изобщо не се пали огън, а на третия (Света Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, Божи огън), от който всички стопани взимат, за да подновят огъня у дома. Новият огън се пали от близнаци или от двама момци с еднакви имена - но единствени в селото, като се трият липови колци с лесково вретено.
Православната църква чества паметта на св. св. Кирик и Юлита (15 юли), света мъченица Юлия девица (16 юли) и 17 юли - света великомъченица Марина (на снимката).

Още - на�horo.bgи�www.focus-news.net
* По стар стил Горещниците са 28, 29 и 30 юли, след смяната на Юлианския с Григорианския календар датите стават съответно 15, 16 и 17 юли. Неправилно е да се счита, че със смяната на календара най-горещите дни се преместват, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности (bg.wikipedia.org).
** "Като брат на слънцето се почитал огънят. На огъня се отдавали божески почести и уважения. Какви са били тия почести, доказва се от празника, съчуван и до днес между българите, в чест на Горещниците, които се празнуват три дни: 17, 18 и 19 юли, с голяма набожност", пише етнографът Димитър Маринов (liternet.bg).
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови