Наследство Традиции и обичаи Оканичета, крондири, рукатки

balgari.bg

Оканичета, крондири, рукатки

Село Бусинци, на 8 км от град Трън, се слави навред по света със своята керамика.
За пръв път селото е споменато през 1576 г. в турски данъчен регистър. В известното Бусинско евангелие, което сега се пази в криптата на храм "Св. Александър Невски", има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата "филон басма за помен".
Грънчарството е било основният поминък на хората тук векове наред. Около селото има богати залежи на различни видове глина. Местните майстори се научили да ги смесват така, че да се раждат уникалните бусински съдове, огласяли домовете със звънливия си звук, който издават, когато чукнете по тях. "Рецептата", разбира се, пазели в тайна.
През Възраждането в Бусинци възниква керамична школа, въртят се над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове.
Бусинската керамика е утилитарна - стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми, нужни за бита на селянина.
Само тук се изработват оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури, с които се "въоръжавате", когато отивате да каните (да окате) кум. В рукатки се носели ястията, емблемата на местната керамика - болярския стакан, създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.
Характерните цветове за бусинската керамика са жълтият, зеленият и виненочервеният - т. нар. есенна гама. Навремето бусинските майстори използвали за оцветяването местни руди и растения. Всеки майстор имал свои рецепти за багрене.
Повечето от бусинските съдовете са без глазура, мотивите в украсата им - линии, кръгове, триъгълници, вълнообразни снопоне, са небрежно нанесени.
Скулптурните композиции върху точени форми са бусински патент - подобна стилистика е непозната за керамиката в традиционните школи.

В уникалния Музей на бусинската керамика в селото могат да се видят съдове, изработени още през ХІХ век, и да се проследи как местната грънчарска традиция се развива чак до съвременното изкуството на художници керамици. Сградата на музея е построена през 1982 г. и редом с изложбените зали има работни ателиета и малка хотелска част. Тук се провеждат национални и международни пленери.
  
Друга забележителност на Бусинци е старинна едноетажна къща, чиято фасада привлича погледа с пъстрите керамични чинии, окачени една до друга. Необичайни арки от дървени греди покриват входната веранда на иначе традиционната къща. Интересна е историята на тази къща. Тя била построена от потомствен грънчар, толкова прочут, че го поканили да покаже своето изкуство на първото българско промишлено-земеделско изложение, което се състояло в далечната 1892 г. в Пловдив. Вместо съдове обаче той изработил колекция от глинени човешки фигури. Те предизвикали такъв интерес, че били откупени за значителна по онова време сума - 600 златни наполеона. С тях той построил тази къща в селото. Неговите трима синове наследили къщата заедно със занаята на баща си. Най-малкият от тях - Петър Гигов - си спечелва световна слава със своето майсторство. Изработени от него традиционни бусински съдове днес притежават световни музеи като Лувъра и Музея за човека в Париж, Бритиш мюзиъм, Световният музей на керамиката в Италия, музеи в Япония, САЩ, Русия, Нова Зеландия, Индия.
 

На снимката: Бусински сватбен крондир от колекцията на Националния етнографски институт
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови