Наследство Традиции и обичаи Килим за сватба и погребение

balgari.bg

Килим за сватба и погребение

Има едно кътче в България, където се тъкат най-веселите, най-пъстрите килими.
Чипровци.
Килимарството е не само занаят, но и съдба на чипровчани.
Килимите съпровождат човека от люлката до гроба. Децата от малки слушат песента на тупицата (уред за набиване на преждата при тъкане). Момиченцата растат край становете и ненавършили 10, изтъкават първите си фигурки.
Килимите са сватбен дар, който получават младите за новия си дом от свекървата, те са и част от чеиза на невястата, с малки килимчета се дарявят сватбарите. Чипровчанката тъче килими за украса на дома или за да изпроводи с тях мъжете от своя род на гурбет. Килимите са сред даровете в черкви и манастири, за да се измоли Божията благодат за дома и челядта. Килим се поставя и в ковчега, за да съпроводи мъртвия на оня свят.�
Чипровските килими очароват със своята красота и изящество, със съвършенството и простотата, с уникалното съчетаване на багри и знаци. Тъкачката не само осигурява прехраната на челядта си със сръчните си ръце, но и сътворява своеобразна молитва от шарки и цветове - молитва за предпазване от зло, за късмет и сполука.

През 70-те години на XIX век големият художник и публицист Феликс Каниц пише: "Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими... Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, жената на който тъчеше килим с голямо майсторство. Това ми даде възможност да се запозная по-отблизо с производството. В него най-ярко се откриват богатите творчески възможности на българите, съчетани с вродено чувство за ритъм на линиите и цветовете..." Пътешественикът се чуди на "онези игри на пъстрите геометрични линии, отиващи нагоре �и надолу зигзаговидни форми..." Записките му свидетелстват за това, че чипровският килим вече е прескочил границите на България: "Тези килими бяха наградени на Виенското изложение с първа награда и са много търсени като обичана салонна украса, за завеси на врати, покривки на дивани и др. Търсенето им се покачи така много, че парижки, берлински, рейнски и австрийски фирми - например световноизвестнта фирма "Хаас", спорят помежду си кой да имитира тези велеколепни по тонове произведения на изкуството, създадени по традиционен път."
През 1938 г. излиза изследването на големия народовед Й. Захариев за Чипровци. Авторът, основавайки се на липсата на запазени образци и факта, че в донесенията, изпращани от католическите епископи до конгрегацията в Рим, не се споменава за килимно производство, отнася началото на чипровското тъкачество през първата половина на XVIII век. Той смята, че след погрома на въстанието от 1688 г. православни чипровчани намират спасение в селата около Пирот и сетне, връщайки се по родните места, донасят новия занаят.
Редица изследователи поставят началото на чипровското килимарство далеч преди XVIII век. Пръв застъпва тази теза С. Попов, потомък на една от най-старите тукашни фамилии. През 1930 г. излиза неговото забележително изследване "Чипровските килими". Авторът се позовава на една записка на своя дядо - поп Лило, където между датите на раждания, кръщавки и скърби в домочадието се посочва, че "...един негов съселянин му дал �едно малко килимче, наричано тогава янче, а днес сададже, за кръщене, опело и други духовни треби и че щерката на някого си, Моца, му изтъкала килим тоже за духовни треби..." Според Попов в Чипровци килими са се тъкали още по времето на Симеон, а големите привилегии на чипровчани в годините на османското владичество обяснява с факта "...че някаква си султанка срещу един подарен хубав килим дала почти пълна свобода на чипровското население..."
Безспорна е близостта на чипровските килими с килимите от Средна Азия и Кавказ, приликите са в техниката на изработване, цветовата украса, композицията и основните мотиви. Обичаната от чипровските тъкачки фигура "канатица" и до днес се среща при наследниците на прабългарите в Поволжието, изобразена е и на върха на дървото на Тангра.

Чипровските килими се изработват на вертикален стан - разбой. Те са гладки, двулицеви, изпълнени с гобленна техника. Станът се поставя в собата на светло, а през летния сезон - под навеса. Материалът, от който се тъкат килимите, е вълна. В обработването на вълната и приготвянето й за тъкане вземат участие всички, дори мъжете. Първоначално тя се преде на ръка, по-късно на чекрък. От гъстотата на нишките на основата зависи качеството на килима. Чипровските килими се изработват с вълнена основа, която от началото на XX век е заменена с памук.
Преждата се боядисва с естествени багрила. Те придават мекота на тоновете и са по-трайни.�От листата на дюлята чипровската тъкачка получавала бледорозов цвят, от ореховата шума - кафяв, от сърцевината на руевото дърво - червен, от листата на прасковата - зелен, от индигото - син...
Най-старите чипровски килими са в кафяви, бежови, сини и зелени тонове. Определяща за тях е строгата геометрична композиция, състояща се от основно поле и един или няколко бордюра - това са т. нар. бакамски килими, или гарибалда.
От този период са и килимите каракачка. Композиционно те са изградени от голямо основно поле с бордюр, един или няколко. Тъкат се предимно от червена, черна и по-рядко - от тъмносиня вълна. Декорацията на този вид килими се състои от шахматно разположени мотиви - каракачки, в полето и ограждащите го бордюри. Търси се контраст между основния цвят и фигурите.
По-късно в палитрата се включват белият, жълтият и зеленият цвят. Наред с геометричните мотиви в централното поле се изтъкават стилизирани изображения на лози, цветя, птици, човешки фигури и т. н.
Килимите от Чипровци са с различен размер в зависимост от предназначението си. Най-малките са били с размер 50 на 50 см - така нареченото каре, с големина 110 на 170 см - сададже, 220 на 300 см - ак седмак, 350 на 400 см - мерка голема, и др.�Големите килими са се изработвали от четири или шест жени, като всяка тъче един участък.
Чипровските килими са се продавали на големите панаири в Пирот, Узунджово, Солун, Битоля, Скопие.
На Първото търговско промишлено изложение в следосвобожденска България - в Пловдив през 1892 г., чипровският търговец Минчо Попов получава сребърен медал. Две години по-късно той се завръща от международното изложение в Анверс с диплома и златен медал. През 1894 г. получава още един златен медал от изложението в Брюксел. Чипровчанинът М. Попов печели диплом и сребърен медал на изложението в Лиеж през 1905 г. На Лондонското изложение М. Минкин печели диплом и златен медал през 1907 г. През 1926 г. чипровската кооперация "Ръчен труд" печели награда от Женевското изложение.
Днес България има амбицията да включи чипровските килими в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. И да ги спаси от ноктите на времето...

Най-подробната публикация за уникалните килими открихме на www.sitebulgarizaedno.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови