balgari.bg

Бащино огнище

За българина къщата е не само сграда, а и символ на семейството, на традициите и устоите на обществото.
Да съгради дом, който да приюти челядта му, да завещае покрив на наследниците си, е житейската цел на българина, смисъла на съществуването му.
Целият семейно-битов и обредно-религиозен живот на българина е фокусиран в къщата.
На Бъдни вечер бъдникът се кади в името на къщата, паричката в питата се нарича на къщата, коледарите пеят първата си песен за къщата, на Водици попът ръси най-напред къщата, кукерите гонят злото първо от къщата...
Многобройни са табутата и суеверията, свързани с къщата. Човек без къща бащини и майчини клетви го преследват, вярва народът.
В къщата като наследници могат да живеят само мъжките рожби, момичетата отиват в друга къща. Ако в семейството има само момиче и то остане като наследник в тая къща - народната вяра го окайва, а мъж, влязъл в момината къща като зет, не може да е глава на семейството, защото е от чужда кръв.

Къщи, по-стари от американската държава, стоят здраво на "нозете" си из възрожденските ни градчета - люлки на независимостта.
Най-напред традиционната възрожденската къща изниква в планинските райони - в Трявна, Жеравна, Котел, Боженци, Копривщица, Сопот, Банско, Мелник. Тук, защитени от планината майка, напоявани от реките й и проветрявани от полъха й, процъфтяват семейни огнища от камък, кирпич и от дърво, белосани, потънали в цветя.
По-късно българската къща "пораства" и "слиза" в големия град, като Пловдив например, където конструктивното начало на ранната възрожденска къща се измества от декоративност и представителност. Жилището се обогатява и с повече помещения. Пловдивската симетрична къща се среща в два основни варианта: с една надлъжна ос на симетрията (къща на хаджи Драган Калофереца в Пловдив, Десьовската и Лютовата в Копривщица) и с две взаимно перпендикулярни оси на симетрията (Каблешковата в Копривщица и �Куюмджиевата в Пловдив).
В средата на XIX век от Запад започва да прониква класицизмът. Пловдивският архитектурен тип вече се прилага главно при външната декорация на сградите.
Къщите в България могат да се класифицират основно в два типа. Севернобългарските къщи - западна, тетевенска, тревненска, копривщенска, жеравненска и добруджанска, са едноогнищни. Основно помещение в тях е стаята с огнището, само при копривщенската и �жеравненската централно помещение е прустът.
Южнобългарските къщи - родопска, банска, странджанска, черноморска и пловдивска, са многоогнищни. При странджанска къща помещенията са амфиладно (последователно) свързани, а при останалите - �жилищните помещения са групирани около едно стопанско или разпределително помещение - потон, чардак, салон, отвод.
Огнището е най-важният елемент от традиционната българска къща. То е свързано с приготвянето и поднасянето на храната, край него се събира семейството да празнува, да скърби, да нощува в студените зимни нощи, около огнището се върти житейското колело. Полазникът на Игнажден отива първо при огнището, бъдникът гори цяла нощ в огнището, младоженката, като влезе в къщата за пръв път, най-напред отива при огнището и разбърква огъня.
При направата на къщата половината от обредите и религиозните обичаи, които е наредило народното вярване, се извършват в чест и около огнището. Ето защо то символизира самото понятието за къща, затова казваме "бащино огнище" вместо "бащина къща".
Огнището според народната вяра е свято, всички зли магии се "разбиват" край него.
Първата работа, когато се изгради къща, е да се избере място за огнището. То трябва да е на изток, може и на юг, но никога - на север или запад, и почти винаги - в средата на дома.
Тук се изкопава трапчинка, ръси се с вода, кади се, в трапчинката се поставя китката, с която е ръсено (тя се свива от билки), после се похлупва с плоча. Сетне отново се прекадява и се кладе първият огън.
Коминът също е важна част от традиционния интериор в обреден смисъл. На Андреевден за здраве на мечката и за наедряване на дните просо, варена царевица, смесена с фасул и други семена, се хвърлят нагоре в комина.
Невестата, щом влезе за пръв път вкъщи, отива при огнището и поглежда през комина.
Вампири и нечисти духове не могат да влизат през комина. Болест може да влезе през комина, ако огънят е угаснал - затова във време на чума, холера, сипаница, поверието препоръчва огънят на да не угасва и денем, и нощем.
Вратата, през която се влиза в къщата, се нарича стари врата.
Когато се правят и монтират тия стари врата, се извършват ледица обреди и обичаи. Поставени веднъж, старите врата стават обект на почти религиозен култ.
При старите врата посяда полазникът, за да лежат квачките на яйцата и да седи в къщата щастието и плодородието. Когато има епидемия, на вратата се окачват нищелките, за да се спре болестта.
Когато свекървата среща булката за пръв път, пак на старите врата я благославя.
Дори къщата да бъде разрушена, старите врата нито се горят, нито се цепят.
Праговете - "границите" на дома, са два: горен и долен, и са обвеяни в митове и поверия.
На Великден черупките на червените яйца се лепят на горния праг - да не дават на болестите да влизат в дома.
Невестата веднага след венчилото помазва с мед и масло горния праг - да имаблаг живот новото семейство.
Под долния праг заравят билки срещу магии и болести.
През прага не се подава нищо - това, от което се дава, ще се довърши, вярва народът.
На прага не се сяда, за да не говорят лошо за къщата.
Дръвникът - там, където секат дървата, също е част от богата обредност.
Полазникът първо отива при дръвника и оттам взима съчка, с която ще бърка в огъня.
Кукерите на Сирни Заговезни играят при дръвника, лазарките първо там пеят своите песни.
Забраждат току-що венчаната девойка пак край дръвника.
Водникът, дъската, на която се слагат ведрата и котлите с вода, е онова, на което булката се покланя най-напред в мъжовия си дом.
"Нечиста" невеста пращат да легне в кочината, сетне я умиват на реката, да се хвърля сметта в курника пък, е голям грях.
Градени през вековете, законите на българския дом го превръщат в храм. Тук има строги предписания къде се спи и къде се яде, разпределени са местата за мъже, жени, деца, животни, разграничени са утилитарното и декоративното.
И когато правилата се спазват - домочадието благоденства.
Още вярвания, наричания и клетви, посветени на къщата - на www.bulgarian-folklore.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови