balgari.bg

Светецът лозар

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до град Апамия, в малоазийската област Фригия, в семейството на вярващи християни.
Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Едва 17-годишен, изцелил дъщерята на император Гордиан, който го надарил богато. Но младият човек раздал из пътя към дома всичко получено на нуждаещите се.
Когато обаче римският престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството.
Тогава управител на източните римски земи бил Аквилин. Донесли на Аквилин за свети Трифон - че е християнин, че знае разни хитрини за лекуване на болести, че обикаля села и градове, изцелява болести и сее вяра в Христа. Управителят заповядал да го доведат.
Вестта за стражата, изпратена да го арестува, стигнала до свети Трифон преди самата стража - той имал достатъчно време да се укрие, но вместо това сам се предал.
Подложен на мъчения, свети Трифон не се отрекъл от вярата си. Малко преди да отсекат главата му, той свел очи в молитва. Благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец, и се помолил да се всели душата му в небесното царство. Още докато се молел, свети Трифон починал.
Това разказват светите писания за лечителя.

Тъкмо през февруари започва годишният цикъл на обработка на лозята. Старите българи правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - деня, в който (по стар стил) Църквата чества паметта на свети мъченик Трифон. Така двата празника - християнският и земеделският, се слели.
 
Рано сутринта стопанката меси хляб - пресен или квасник. Готви и варена кокошка, пълнена с ориз или булгур.
В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки, като полива с вино лозите.
Зарязали лозята, мъжете си избират цар. "Короноват" го с венец от лозови пръчки и го откарват в селото под звуците на гайди, гъдулки и тъпан.
Вече в село, спират пред всяка къща, домакинята ги пои с вино, а като обиколят навсякъде, царят посреща в своя дом хора от цялото село н адълга трапеза.
Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълци.
 
Земеделският водач Янко Забунов предлага денят на свети Трифон да е професионален празник на лозарите и винарите.
 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови